О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1328

гр. София, 29.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

М. К.

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 765 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 122 ГПК.

С определение № 48 от 09.04.2025 г. по т. д. № 5/2025 г. Шуменски окръжен съд е повдигнал пред Върховния касационен съд спор за подсъдност между Шуменски окръжен съд и Варненски апелативен съд за определяне на компетентния съд, който да издаде обезпечителна заповед въз основа на определение № 124 от 06.03.2025 г. по ч. т. д. № 93/2025 г. на Варненски апелативен съд.

При разрешаване на спора по чл. 122 ГПК Върховен касационен съд намира, че компетентен да издаде обезпечителна заповед въз основа на определение № 124 от 06.03.2025 г. по ч. т. д. № 93/2025 г. на Варненски апелативен съд е въззивният съд, в случая Варненски апелативен съд.

Видно от данните по делото Шуменски окръжен съд е бил сезиран с искане, направено от „Автомагистрали – Черно море“ АД с молба вх. № 504 от 24.01.2025 г., по образуваното т. д. № 5/2005 г. на Шуменски окръжен съд, за допускане на обезпечение на предявените от молителя ищец срещу „БГ ленд ко“ АД осъдителни искове - главен по чл. 327, ал. 1 ТЗ и евентуални по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД и акцесорни по чл. 86, ал. 1 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника. С определение № 12 от 24.01.2025 г. на Шуменски окръжен съд искането е било отхвърлено.

Посоченото определение на първоинстанционния съд е обжалвано с частна жалба, подадена от „Автомагистрали – Черно море“ АД, и с определение № 124 от 06.03.2025 г. по ч. т. д. № 93/2025 г. на Варненски апелативен съд, след отмяна на определението на Шуменски окръжен съд, е допуснато обезпечение на предявените от „Автомагистрали - Черно море“ АД срещу „БГ ленд ко“ АД осъдителни искове за заплащане на общата сума от 42 035, 76 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка –възбрана върху следния недвижим имот, собственост на ответника: поземлен имот с идентификатор № 18174.15.95, находящ се в землището на [населено място], общ. Божурище, обл. София, в местността „Новините“ с площ 3 002 кв. м., ведно с построените в него сграда с идентификатор № 18174.15.95.1 с площ 288 кв. м., представляваща покрит склад за строителни материали, и сграда с идентификатор № 18174.15.95.2 с площ 267,001 кв. м., представляваща административна сграда с клуб-ресторант към обект административна сграда и складова база, триетажна сграда до размера на исковите претенции от 42 035, 76 лв. Въззивният съд е постановил да се издаде обезпечителна заповед на ищеца „Автомагистрали – Черно море“ АД от Шуменски окръжен съд.

Шуменски окръжен съд е повдигнал препирня за подсъдност, като е изразил становище, че след като е допуснал обезпечението, въззивният съд е компетентен да издаде обезпечителната заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. С определението на съда за допускане на обезпечение на предявен иск се постановява определена обезпечителна мярка, поискана от ищеца. Определението, допускащо обезпечителната мярка, се явява спрямо нея основание за налагането й и въз основа на това определение се издава обезпечителна заповед. Обезпечителната заповед удостоверява правото на ищеца за обезпечаване и заповядва то да се осъществи, като се наложи допуснатата от съда обезпечителна мярка. Доколкото е условие, за да се упражни правото за обезпечаване, обезпечителната заповед изпълнява в обезпечителния процес същата функция, каквато има изпълнителният лист в изпълнителния процес. Съдът, който е постановил обезпечителната мярка, издава и заповедта за обезпечаване.

Когато определението за допускане на обезпечение на иска, съответно за постановяване на обезпечителната мярка е постановено от въззивната инстанция в производството по проверка на законосъобразността на отказа на сезирания с искането по чл. 389, ал. 1 ГПК първоинстанционен съд, въззивната инстанция следва да издаде и обезпечителната заповед. Основание за този извод са правилата на приложимото на основание чл. 396, ал. 1 ГПК производство по обжалване с частна жалба, което съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС е по естеството си пълно въззивно. Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК, когато въззивният съд отмени обжалваното определение, той сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. С оглед изложеното при извършена от въззивния съд преценка, че обжалваното определение за отказ да бъде допуснато обезпечение е незаконосъобразно, той го отменя и постановява вместо него друго законосъобразно определение за допускане на обезпечението, като въз основа на последното постановява да бъде издадена и обезпечителна заповед.

Тъй като в настоящия случай въззивният Варненски апелативен съд е допуснал обезпечителната мярка, той следва да издаде и обезпечителната заповед.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да издаде обезпечителна заповед въз основа на определение № 124 от 06.03.2025 г. по ч. т. д. № 93/2025 г. на Варненски апелативен съд е Варненски апелативен съд.

ИЗПРАЩА делото на Варненски апелативен съд за издаване на обезпечителна заповед по ч. т. д. № 93/2025 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.