Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по две касационни жалби на вр. изп. длъжността директор на Дирекция «ОУИ» - гр. В. при ЦУ на НАП и на «Добруджа зърно 2005» ЕООД гр. Д., ул. «Руен», №4, ет. 1, ап. 2, с ЕИК 124667245 против решение №46/13. 01. 2011 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 695 по описа за 2010 г. на този съд.

С решението е: Отменен РА № 900528/24. 11. 2009 г., потвърден с решение № 833/26. 02. 2010 г. на Дирекция „ОУИ“ – Варна при ЦУ на НАП в частта в която на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД са определени данъчни задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Агровики“ ЕООД за данъчен период м. 11. 2008 г. в размер на 32 973, 40 лв. главница и 4017, 92 лв. – лихви; Отхвърлена е жалбата на дружеството против РА в останалата част; Осъдено е „Добруджа зърно 2005“ ЕООД да заплати на Д „ОУИ“ – гр. В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 522, 55 лева.

Директорът на Д „ОУИ“ – гр. В. обжалва решението в частта, отменяща РА . Твърди, че в тази част решението е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Съдът бил длъжен да отговори на въпроса налице ли са доказателства за реално осъществени доставки на царевица – реколта 2008 г. от доставчика „Агровики“ ЕООД, което не е направено в съдебното решение. Необосновано съдът се е позовал на констатации от РД и РА, които не са достатъчно ясни. Факти във връзка с доставките на „Агровики“ ЕООД и „Добруджа зърно 2005“ ЕООД не са изследвани, поради което в случая не могат да се приемат като установени. В РА липсва конкретизация на доставките по които „Агровики“ ЕООД е изпълнител, за да се установи, че се имат предвид и процесните доставки. „Агровики“ ЕООД не е открито на декларирания данъчен адрес. Не са ангажирани доказателства за това, че е прехвърлено правото на собственост върху царевицата от доставчика на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД. Не е доказано настъпило данъчното събитие, а в тежест на ДЗЛ е било да установи наличието на всички предпоставки на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС.

Касаторът моли за уважаване на жалбата му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

„Добруджа зърно 2005“ ЕООД обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща неговата жалба. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основанието по чл. 209, т. 2 АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. В подробната касационна жалба са описани установените факти във връзка с доставките, за които са издадени фактури от „Трейдър 21“ ЕООД, „Генов“ ЕООД, „Октопод – 2“ ЕООД, „Геован“ ООД, „Порше лизинг“ ЕООД. В обобщаващ вид твърдението на касатора е, че са събрани достатъчно доказателства във връзка с реалното извършване на доставките.

„Трейдър 21“ ЕООД е закупило от земеделски производител 1300 тона пшеница, част от която е извозил до нает от „Арекс – агро“ АД склад. На база анализ на документите е проследен стоковия поток, наличието на прехвърлителни сделки между участниците.

„Добруджа зърно 2005“ ЕООД е ползвало данъчен кредит по фактури, издадени от „Генов“ ЕООД за закупени общо 1453, 46 тона царевица и 245, 96 тона слъноглед. Проверени са и предшестващите доставчици. Приходът от доставките е отразен в сметка 702. На „Добруджа зърно 2005“ ЕООД не може да бъде отказано правото на данъчен кредит поради действия на предходни доставчици. Процесният РА противоречи на акта, издаден на доставчика.

„Октопод – 2“ ЕООД е издало на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД фактура № 45/07. 11. 08 г. с основание 103, 120 тона царевица реколта 2008 година. Съгласно данните, събрани при насрещната проверка, царевицата е била получена от кооперация „Слънце“ – гр. П.. Дружеството – жалбоподател доставяло торове на „Октопод – 2“ ЕООД, като с обратните курсове е превозвана царевицата. По време на ревизията са представени пътно – прехвърлителни разписки. Стоката е препродадена на „Зърнени храни Силистра“. Направено е плащане и е издаден данъчен документ по чл. 112 ЗДДС.

„Геован“ ООД е издало на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД опростена фактура №80 без дата, за продажбата на 25 тона слънчоглед. Фактурата не е включена в дневниците за покупки и не е осчетоводена по сч. Сметка 304. Извършена е насрещна проверка, констатирала, че стоката е собствено производство. Касаторът оспорва начисляването на ДДС поради липсаета на данъчно събитие, „Добруджа зърно 2005“ ЕООД не е закупувало слънчоглед от „Геован“ ЕООД и няма отношение към издадената фактура. Липсва плащане, а в случая е налице предположение за продажба на някаква стока.

Ползван е данъчен кредит по фактури, издадени от „Порше лизинг БГ“ ЕООД за покупка на автомобил „Ауди Q7“. За придобиването е издадена данъчна фактура, данъка е начислен от доставчика и автомобилът не е лек по см. на пар. 1, т. 18 ДР на ЗДДС. В конкретния случай е закупен автомобил, използван в дейността на дружеството, поради което и нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС се явява неприложима. Релевира се и оплакването за предсрочно прекратяване на договора за лизинг, като е издадено КИ. Касаторът моли за отмяна нарешението, включително в частта за разноските.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба на дружеството и за основателност на касационната жалба на Д „ОУИ“ – гр. В..

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата на Д „ОУИ“ – гр. В. е основателна, а жалбата на дружеството е неоснователна. Съдът е приел за установено следното:

РА е законосъобразен в частта на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Трейдър 21“ ЕООД в размер на 36000 лв. за д. п. м. 09. 08 г. и за д. п. м. 10. 08 г. в размер на 92, 40 лева. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 6 и чл. 25, ал. 2, ал. 4 ЗДДС. Данъчният сучект не е доказал отделяне на стоката, нейното транспортиране, включително със съпроводителни документи. Кантарните бележки са за дати, различни от тези по справката. Във връзка с доводите за реализирани последващи доставки съдът е направил извод за липсата на достатъчно доказателства относно идентификацията на стоките.

Отказано е право на данъчен кредит по 10 бр. фактури, издадени от „Генов“ ЕООД с предмет царевица за д. п. м. 09, м. 10, м. 11. 08 година. Съдът е обсъдил приложеният по делото РА № 900269/23. 09. 09г., издаден на „Генов“ ЕООД, в който не е направена корекция на начисления данък за периодите по фактурите, съставени на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД. Наличието на РА на доставчика не освобождава получателя по доставката, претендиращ правото на приспадане на данъчния кредит да доказва реалността й, каквито доказателства по делото липсват. Не е установено придобиване на стоката от доставчиците чрез закупуване или произвеждане от тяхна страна, транспортирането й. Поради това е прието, че издадените фактури не документират реално осъществени доставки, които са основният елемент на чл. 68, ал. 1 ЗДДС.

Отказано е правото на данъчен кредит по 4 бр. фактури за д. п. м. 11. 08 г. – за 834, 365 тона царевица, реколта 2008г. с ДДС 32973, 40 лв. и доставчик „Агровики“ ЕООД. На стр. 15 от РД за д. п. м. 11. е записано, че от ревизията се приемат за установени отразените в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1, т. 2 ЗДДС и съответно декларирания в СД облагаеми доставки, в размер на 3705323 лв. и ДДС в размер на 741064, 50 лева. Оттук съдът е формулирал извода, че в случая не е извършена корекция на начисления данък, изрично е посочено, че декларираните облагаеми доставки се приемат за установени при ревизията. Поради това РА в посочената част относно главницата и прилежащите й лихви е отменен като незаконосъобразен.

Начислен е данък по фактура, издадена от „Геован“ ООД на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД в размер на 10000 лева. Фактурата е осчетоводена на 22. 12. 08 г., слънчогледът не е заприходен и приходът не е отчетен по сметка 702. При продажбата не е издадена фактура и не е начислен ДДС. При насрещната проверка е дадено писмено обяснени, според което слънгогледът е продаден на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД, направено е плащане на 29. 12. 08 г. по банков път. С графологическа експертиза е констатирано, че подписът във фактурата за получател не е на П. И.. Това обаче не означава неизвършването на удостоверената стопанска операция, например възможно е получаването на фактурата от упълномощено лице, а не лично от управителя. В тази част жалбата е преценена като неоснователна.

За д. п.м. 11. 08 г. е отказано правото на данъчен кредит по фактури, издадени от „Порше лизинг“ ЕООД с предмет „Ауди Q7“. Правото е отказано поради това, че автомобилът не се ползва за дейността на предприятието. Понятието „икономическа дейност“ е дефинирано в чл. 3, ал. 2 ЗДДС.Не са представени никакви пътни листи, документи за разходвано гориво. Представителят на дружеството не е отговорил при проверката къде се намира автомобила, защото е предоставен на негов племенник.

Не е установено дали КИ е получено от лицето, отразено ли е счетоводно, въобще налице ли са основанията за издаване на самото ДКИ.

Решението е неправилно в частта, отменяща РА, като постановено в нарушение на материалния закон. В останалата част решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Констатациите относно декларираните от търговеца доставки в РА за "Агровики" ЕООД са направени с оглед разпоредбата на чл. 85 ЗДДС. В производството по издаване на РА за „Агровики“ ЕООД не са били изследвани факти във връзка с реалното осъществяване на доставките от това дружество към „Добруджа зърно 2005“ ЕООД. В този смисъл е обосновано възражението на касатора Д „ОУИ“ – гр. В., че в ревизионния акт за прекия доставчик липса необходимата конкретизация на доставките по които „Агровики“ ЕООД е изпълнител. По време на процесната ревизия пък това дружество не е било открито на декларирания адрес, поради което и не са събрани доказателства относно прехвърляне собствеността върху количествата царевица. „Добруджа зърно 2005“ ЕООД е могло да представи доказателства за този твърдян от него положителен факт по време на съдебното оспорване, но това не е направено. В този смисъл съдът неправилно е отменил ревизионния акт в тази част, делото трябва да бъде пререшено чрез отхвърляне на съответната част от жалбата на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД.

В касационната жалба се твърди, че са представени доксазателства за реалност на доставката от „Трейдър 21“ ЕООД, данни за което могат да се открият и при проследяване на стоковия поток. Тези доводи са неоснователни. Обосновани са първоинстанционните мотиви за липса на транспортни документи. Вярно е, че са представени 42 бр. кантарни бележки, но между данните от тях и тези от справката е налице несъответствие. Последното е анализирано от административния съд и не се налага повторният му анализ. В случая не е установено, че реализираната впоследствие пшеница от „Добруджа зърно 2005“ ЕООД е идентична с царевицата, получена от „Трейдър 21“ ЕООД. Дружеството – жалбоподател е възможно да е реализирало зърно от притежавата наличност, придобита и от други доставчици.

Липсата на корекции относно начисления данък в РА № 900269/23. 09. 09 г., издаден на „Генов“ ЕООД не води до еднозначния извод, че „Генов“ ЕООД е осъществил реална доставка към „Добруджа зърно 2005“ ЕООД. По този въпрос и по въпроса за последващата реализация на стоката следва да се имат предвид гореизложените мотиви. Вярно е, че в хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на данъчен кредит на дружеството не е обусловено от действията на предходните доставчици, за разлика от хипотезите на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС отм. . В случая обаче приходният орган е оспорил пряката доставка с аргумента, че „Генов“ ЕООД не е придобил и не е разполагал със стоката, която да може да достави на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД.

Оспорена е доставката между „Октопод – 2“ ЕООД и дружеството – жалбоподател. В касационната жалба се признава факта, че фактурата не е отразена в дневниците за продажба и за покупка, но на този факт не се отдала необходимото внимание. Правният извод от него е, че продажба няма, респективно, че „Октопод – 2“ ЕООД не е разполагал със слънчогледа. Ако стоката е превозвана обратно с нает транспорт към „Добруджа зърно 2005“ ЕООД тогава доставчикът „Октопод – 2“ ЕООД е трябвало да притежава издадени в негова полза фактури и съответните безспорни транспортни документи.

Относно допълнително начисления данък по чл. 82, ал. 1 ЗДДС в размер на 2000 лв. във връзка с фактурата, издадена от „Геован“ ООД съдът съобрази следното: Представителят на „Дорбуджа зърно 2005“ ЕООД оспорва данъчното събитие, твърдейки, че не е закупувал слънчоглед от „Геован“ ООД. Това твърдение е в пряко противоречие с писмените обяснения, снети при извършване на насрещната проверка. Освен това дали фактурата е получена или не е въпрос, ирелевантен за решаването на спора. От значение е същността на фактурата като частен свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила. В потвърждение на така направени извод са данните от хронологочния регистър на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД, установяващи осчетоводяване на фактурата по дебита на сметка 301/3 и кредита на сметка 501. Законосъобразни са първоинстанционните мотиви, според които обсъжданите записвания се ползват с доказателствена сила.

Правилно е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Порше лизинг БГ“ ЕООД. Издаването на фактура и начисляването на данъка не могат да обосноват в случая извод за противното. Налице е ограничението, регламентирано в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДСу тъй като автомобилът е придобит за извършване на стопанска дейност, различна от икономическата дейност на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД. Дефиниция за „икономическа дейност“ се съдържа в нормата на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. От приложеното на л. 13 по делото удостоверение за актуално фирмено състояние е видно, че дружеството – жалбоподател има следния вписан в регистъра предмет на дейност: търговия на едро със зърно, семена, фуражи и други суровини от растителен и животински произход; съхранение на селскостопанска продукция, кантарна дейност и услуги; складова дейност; вътрешно и външнотърговска дейност; реекспорт; търговско представителство на български и чуждестранни физически и юридически лица; производство и търговия с хранителни, промишлени, селскостопански стоки; комисионни и превозни сделки; лицензионни сделки; хотелиерски, ресторантьорски, туристически услуги; туроператорска дейност; рекламна, програмна, импресарска дейност; сделки с интелектуална собственост; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; консултантски и финансово – счетоводни услуги; фризьорство и козметични услуги; лечебен маса; търговия със злато и благородни метали. Като основна дейност е посочена търговията на едро със зърно, семена, фуражи и други суровини.

По делото не са събрани доказателства автомобилът да е придобит с цел използването му за някоя от гореописаните дейности. Ако той е бил експлоатиран тогава би трябвало да са съставени пътни листи с отразяване на конкретно изминаните километри и съответния маршрут. В счетоводството на дружеството не са отразявани начислени разходи за гориво. Напълно нелогично е пък представителвят на дружеството да не знае къде се намира автомобила, който същевременно е предоставен за ползване на лице, намиращо се в родствени връзки с управителя на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД.

С оглед на резултата по делото в полза на Д „ОУИ“ – гр. В. при ЦУ на НАП за първата инстанция трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение още в размер на 741 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ,

като неправилно решение №46/13. 01. 2011 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 695 по описа за 2010 г. на този съд в

частта

с която е отменен РА № 900528/24. 11. 2009 г., потвърден с решение № 833/26. 02. 2010 г. на Дирекция „ОУИ“ – Варна при ЦУ на НАП,

в частта

в която на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД са определени данъчни задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Агровики“ ЕООД за данъчен период м. 11. 2008 г. в размер на 32 973, 40 лв. главница и 4017, 92 лв. – лихви и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ

, като неоснователна жалбата на «Добруджа зърно 2005» ЕООД гр. Д., ул. «Руен», №4, ет. 1, ап. 2, с ЕИК 124667245 против РА № 900528/24. 11. 2009 г., потвърден с решение № 833/26. 02. 2010 г. на Дирекция „ОУИ“ – Варна при ЦУ на НАП, в

частта

в която на „Добруджа зърно 2005“ ЕООД са определени данъчни задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Агровики“ ЕООД за данъчен период м. 11. 2008 г. в размер на 32 973, 40 лв. главница и 4017, 92 лв. – лихви.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата

обжалвана част

.

ОСЪЖДА

«Добруджа зърно 2005» ЕООД гр. Д., ул. «Руен», №4, ет. 1, ап. 2, с ЕИК 124667245 да заплати на Директора на Дирекция «ОУИ» - гр. В. при ЦУ на НАП сумата още в размер на 741 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. К./п/ М. Р.

М.М.