Производството е по раздел втори на глава трета от Закон за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по жалба на Д. А. Б. от гр. Б.д срещу Заповед N`К-3991/07. 12. 2005 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 253, ал. 1, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм. е освободен от служба поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, поради което се иска отмяната й, възстановяване на жалбоподателя на предишната работа, както и заплащане на обезщетение.
Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По делото са приложени представените с административната преписка писмени доказателства.
Върховният административен съд, Пето отделение, за да се произнесе, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 13, ал. 2 ЗВАС от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА в частта, в която се иска отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.В останалата й част в която се иска възстановяване на преди за3еманата длъжност и се претендира обезщетение жалбата е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Разгледана по същество в допустимата й част жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Със заповед № К-3991/07. 12. 2005 г. на министъра на вътрешните работи жалбоподателят е освободен от длъжността началник на Регионално звено служба „Полиция” при Регионална дирекция на вътрешните работи - Благоевград, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), на основание чл. 253, ал. 1, т. 9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица...