Производството по делото е по реда на чл. 33-40 ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т. Н., П. Т. Н. и П. И. П., всички от с. Г.о, общ.М. Т. срещу решение № III-133/2005 г., постановено по адм. д. № 967/2004 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу Заповед № 66/22. 10. 1997 г. на кмета на община М. Т..

С оплаквания за неправилност на решението на всички основания, съдържащи се в чл. 218б ал. 1 б."в" ГПК се иска отмяната му, след което да бъде отменен и обжалваният административен акт. Твърди се, че касаторите притежават вещни права върху заснетия имот още от 1992 г. и към датата на издаване на заповедта за попълване на кадастъра е налице спор за материално право със собствениците на въведения имот, които обстоятелства съдът не е обсъдил. Въпреки релевираната нищожност, съдът се е произнесъл по заповед, представена в препис при неяснота от кого е подписана.

Страните не се явяват и не се представляват. Депозирана е писмена защита от касатора С. Н., приети са писмените доказателства, представени в касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е подадена от заинтересувани страни в преклузивния срок по чл. 33 ал. 1 ЗВАС, поради което е процесуално допустима.

Върховният административен съд, ВТОРО отделение, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото, я намира за основателна, по следните съображения:

Бургаският окръжен съд е бил сезиран с жалба за прогласяване нищожност на Заповед № 66/22. 10. 1997 г. на кмета на община М. Т., както и за незаконосъобразност, ведно с твърдението, че административният акт не е бил съобщен на жалбоподателите, въпреки качеството им на заинтересовани страни.

Първоинстанционният е отхвърлил колективната жалба поради недоказаност на твърдението за нищожност на заповедта, както и поради недоказан правен интерес за...