Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс отм. .

С решение от 09. 02. 20046год.,постановено по адм. д. № 399/03год. Великотърновският окръжен съд, адм. отд., е отменил ДРА № 152/30. 04. 2003год., на ТДД-гр. М., потвърден с решение № 369/08. 07. 2003год. на РДД-гр.В.Търново, с който е отказан данъчен кредит на “Монолит”-АД-гр. М. в размер на 162 400лв. и са определени лихви за забава в размер на 2 836, 47лв. за периода 01. 06. - 30. 06. 2002год. и вместо него е постановил друго такова, с което е е признал на “Монолит”-АД право на данъчен кредит в размер на 162 400лв. С решението съдът е осъдил РДД-гр.В. Т. да заплати на “Монолит”-АД сумата 686лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от М. Д. Н. в качеството й на директор на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр.В. Т. при ЦУ на НАП. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 218в, ал. 1,б.”В” от ГПК във вр. с чл. 11 от ЗВАС. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Великотърновския окръжен съд и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата на “Монолит”-АД против ДРА и решение на РДД. Алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба “Монолит” -АД-гр. М. не е взело становище.

С решение № 7180 от 20. 07. 2005год., постановено по адм. д. № 8042/04год. Върховният административен съд, първо отделение, е отменил решението от 09. 02. 2004год. на Великотърновския окръжен съд, постановено по адм. д. № 399/03год. и вместо него е постановил друго такова, с което е отхвърлил жалбата на “Монолит”-АД-гр. М. против ДРА № 152 от 30. 04. 2003год. на ТДД-гр. М., потвърден с решение № 369 от 08. 07. 2003год. на РДД-гр.В. Т. за отказан данъчен кредит на “Монолит”-АД в размер на 162 400лв. и начислени лихви в размер на 2 856, 47лв. за периода 01. 06. - 30. 06. 2002год.

С определение № 8667 от 06. 10. 2005год. ВАС е осъдил “Монолит”-АД да заплати на РДД-гр.В.Търново сумата 3 610лв. юрисконсулско възнаграждение пред Великотърновския окръжен съд и е оставил без уважение искането за присъждане на юрисконсулско възнаграждение пред касационната инстанция.

С решение № 4174 от 18. 04. 2006год., постановено по адм. д. № 1132/06год. Върховният административен съд, пет членен състав, е отменил на осн. чл. 231, ал. 1,б.”е” от ГПК във вр. с чл. 11 от ЗВАС влязлото в сила решение № 7180 от 20. 07. 2005год. по адм. д. № 8042/04год. на ВАС, първо отделение, както и определението в осъдителната му ч(аст за разноските, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При ново разглеждане на делото ответното по касация дружество чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Великотърновския окръжен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 33 ЗВАС , от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С решението Великотърновския окръжен съд е отменил ДРА № 152/30. 04. 2003год., на ТДД-гр. М., потвърден с решение № 369/08. 07. 2003год. на РДД-гр.В.Търново, с който е отказан данъчен кредит на “Монолит”-АД-гр. М. в размер на 162 400лв. и са определени лихви за забава в размер на 2 836, 47лв. за периода 01. 06. - 30. 06. 2002год. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че данъчният орган незаконосъобразно е отказал признаване на право на данъчен кредит на дружеството за процесния период на осн. чл. 65, ал. 4,т. 3 и 4 от ЗДДС, тъй като от събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на вещото лице се установява, че сделките, предмет на доставка по процесните фактури, са реално извършени.

Систематизирани, оплакванията в касационната жалба се свеждат до следното:

- допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че окръжният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните;

- нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на окръжния съд, че са налице реално извършени доставки на рекламни услуги.

По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

От данните по делото е видно, че от страна на ТДД-гр. М. е била извършена данъчна ревизия по ЗДДС на “Монолит”-АД-гр. М. за данъчен период 01. 06. - 30. 06. 2002год., приключила с издаването на ДРА № 152/30. 04. 2003год. За периода дружеството е подало справка-декларация по ЗДДС с деклариран данъчен кредит за ползване в размер на 182 180, 59лв. и като краен резултат ДДС за възстановяване 135 671, 70лв. В хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на доставчиците “Улпия трейд”-ЕООД и “Балканика”-ЕООД, по доставки от които данъчно-задълженото лице е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 162 400лв., при които е установено, че издадените фактури са включени в дневниците за продажби и в справката-декларация за съответния период и данъкът по тях е начислен в счетоводството им като задължение към бюджета. При проверките е установено, че и двамата доставчици посочват като изпълнител на част от рекламните услуги “Т. Т.”-ООД-гр. С., който е издал на първия доставчик фактура № 10/01. 06. 20002год. на стойност 181 916, 87лв. и ДДС 36 383, 33лв. и фактура № 11/05. 06. 2002год. на втория доставчик на стойност 178 583, 34лв. и ДДС в размер на 35 716, 67лв. Тъй като след връчване на искане за представяне на документи относно реалното извършване на услугите и начисляването на данъка на управителя на “Т. Т.”-ООД-гр. С. такива не са били представени, данъчният орган е приел, че по отношение на доставките, по които предходен доставчик е това дружество, е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4,т. 4 от ЗДДС и е отказал признаване на право на данъчен кредит по тях в размер на 72 100лв. По отношение на останалата част от рекламните услуги, извършени от преките доставчици “Улпия трейд”-ЕООД и “Балканика”-ЕООД данъчният орган е приел, че не са налице реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4,т. 3 от ЗДДС и на това основание по тях на данъчно-задълженото лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 90 300лв.

По изложените по-горе мотиви окръжният съд е приел, че ДРА е незаконосъобразен и е отменил същия като такъв.

Настоящата инстанция намира, че решението на окръжния съд е правилно като краен резултат в частта му относно отмяна на ДРА като незаконосъобразен в частта относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 90 300лв. по отношение на рекламните услуги, извършени от преките доставчици “Улпия трейд”-ЕООД и “Балканика”-ЕООД и неправилно в останалата му част.

По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 90 300лв. по доставките, извършени от преките доставчици “Улпия трейд”-ЕООД и “Балканика”-ЕООД, спорът по същество се свежда относно това дали са налице реално извършени рекламни услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Изложените в касационната жалба доводи относно правната регламентация за извършването на подобен род услуги, които преповтарят мотивите на решението на РДД, са правилни и се споделят от настоящата инстанция. По същество страните не спорят относно правната регламентация на услугите, а относно това дали реално са извършени същите, като основният аргумент за отрицателното становище на данъчния орган в тази насока е това, че по време на ревизията не са представени материално-веществени доказателства за изпълнение на услугите по договорите и анексите по тях. Настоящата инстанция намира, че тези констатации на данъчния орган се оборват както от събраните в хода на данъчното производство доказателства, а така също и от представените пред касационната инстанция материално-веществени доказателства, в които реално са материализирани извършените рекламни услуги. Реалността на последните може да бъде обоснована от представените по делото договори за извършване на рекламни услуги, анекси към същите, извършените разплащания по банков път по тях, косвено от заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, а така също и от представените от ответника по касация в съдебно заседание на 12. 12. 2006год. доказателства по опис, които съставляват материален израз или образ на материален израз на извършените рекламни услуги.

По изложените съображения следва да бъде прието, че данъчният орган необосновано е приел, че липсват реални доставки на рекламни услуги, извършени от преките доставчици “Улпия трейд”-ЕООД и “Балканика”-ЕООД, поради което последните не е следвало да начисляват данък и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4,т. 3 от ЗДДС. След като е стигнал до същите правни изводи, макар и с други мотиви и не въз основа на същите доказателства, Великотърновският окръжен съд е постановил едно правилно съдебно решение, което при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗВАС следва да бъде оставено в сила, като за мотиви на същото се считат мотивите на настоящето решение.

Решението на окръжния съд се явява неправилно в частта му относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 72 100лв. по отношение на рекламните услуги, по които предходен доставчик е “Т. Т.”-ЕООД. Както бе вече посочено, основание за непризнаване на право на данъчен кредит по тези доставки не е само нереалност на доставките, а и това, че предходния доставчик не е представил доказателства относно счетоводното отразяване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, поради което е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4,т. 4 от ЗДДС. Видно от мотивите на съдебния акт, окръжният съд не се е занимал въобще с този въпрос, което безспорно съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК, която задължава съда да преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Допуснатото нарушение обуславя необходимостта от отмяна на решението в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При този изход на делото съобразно неуважената част от касационната жалба Д”ОУИ”-гр.В. Т. следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2015, 63лв., а разноските за висящата част от спора, включително тези за настоящата инстанция, при условията на чл. 218з, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 11 от ЗВАС следва да бъдат присъдени от окръжния съд при повторното разглеждане на делото.

Водим от горното и на осн. чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗВАС, Върховният административен съд, първо а отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО

на Великотърновския окръжен съд, адм. отд., от 09. 02. 2004год.,постановено по адм. д. № 399/03год. в частта му, в която е отменен

ДРА № 152/30. 04. 2003год., издаден от ТДД-гр. М., потвърден с решение № 369/08. 07. 2003год. на РДД-гр.В.Търново, в частта му, с която на “Монолит”-АД-гр. М. е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01. 06. - 30. 06. 2002год. в размер на 72 100лв. по доставки на рекламни услуги от “Улпия трейд”-ЕООД и “Балканика”-ЕООД с предходен доставчик “Т. Т.”-ЕООД, както и в осъдителната му част за разноските над 381, 44лв. и

ВРЪЩА ДЕЛОТО

в тази му част на Великотърновския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕТО

на Великотърновския окръжен съд, адм. отд., от 09. 02. 2004год.,постановено по адм. д. № 399/03год., в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА

Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр.В. Т. да заплати на “Монолит”-АД-гр. М. разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2015, 63 /две хиляди и петнадесет лева и 63ст./лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Ч./п/ М. М.

Й.К.