Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 187 и чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.

Образувано е по жалба на П. П. К. от гр. Б. против решението на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 3. 9. на протокол № 7 от 16. 02. 2012 г., с което ВСС е повишил Г. С. К. - прокурор в Районна прокуратура – гр. Б., с ранг „прокурор в Апелативна прокуратура", в длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура – гр. Б..

В жалбата и в писмени бележки се излагат съображения, че конкурсът за преместване или повишаване в длъжност е проведен и оспореното решение на ВСС е постановено въз основа на правила, приети от ВСС в противоречие с Решение № 10 от 15. 11. 2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. на Конституционния съд на Р. Б., тъй като с това решение е прието, че на законово ниво за относително дълъг период от време следва да бъдат уредени обществените отношения, свързани с критериите и реда за атестиране и оттам за кариерно израстване в съдебната власт, а не това да става с често променяни подзаконови нормативни актове, приемани от ВСС, който е създаден да ги прилага при осъществяване на кадровата политика в съдебната власт. Поддържа становище, че правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководителя в органите на съдебната власт не отговарят на установените в конституционното решение критерии и изначално се явяват противоконституционни.

Според жалбоподателката установените от ВСС критерии за провеждане на събеседване и формиране на общата оценка за притежаваните професионални качества са неясни, общи и предполагащи високо ниво на субективизъм при оценяването на кандидатите. Наред с това, в процесния конкурс проведеното събеседване и формирането на общата оценка е в противоречие дори с тези неясни и неточни критерии. Липсата на обективни критерии при проведения конкурс за прокурор в Апелативна прокуратура - гр. Б. води до невъзможност доказани добри професионалисти, които изпълняват задълженията си добросъвестно, съобразно вътрешното си убеждение и закона, да имат възможност за кариерно развитие при наличието на толериране на спорни кандидати. Жалбоподателката твърди, че поставените общи оценки на тримата кандидати, участвали в конкурса за прокурори в Апелативна прокуратура гр. Б. са в противоречие с разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ЗСВ, според която при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Крайната оценка е изготвена като средно аритметична от оценките на всички членове на конкурсната комисия, но тя няма характер на обобщена оценка, отчитаща атестацията на кандидата и резултата от събеседването.

На следващо място жалбоподателката поддържа, че не е ясно дали е спазена процедурата по чл. 192, ал. 4 ЗСВ, изискваща да се извърши преценка на притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност. Твърди, че от Етичната комисия в Окръжна прокуратура - гр. Б. за нея не е изискано становище, което означава, че не е направена преценка на притежаваните нравствени качества за първите трима кандидати за всяка длъжност.

По подробни съображения в посочения смисъл, жалбоподателката моли оспореното от нея решение на ВСС да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. К. оспорва жалбата. В представените писмени бележки от пълномощника се излагат подробни съображения, според които оспореното решение на ВСС е взето от компетентния колективен административен орган, при спазване на пределите на предоставената от закона оперативна самостоятелност и на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни норми и с целта на закона. Поддържа, че след влизане в сила на Решение № 10 от 15. 11. 2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. на Конституционния съд, с решение на ВСС от 28. 11. 2011 г. са приети Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната система, които са вътрешни правила, нямат качеството на наредби и се вписват в допустимата рамка според цитираното решение на Конституционния съд, в което освен това е посочено, че ВСС може да урежда реда за провеждане на процедурата, свързана с назначаването на съдии, прокурори и следователи. Конституционното решение няма за цел да спре протичащите към този момент конкурси в съдебната система, а да даде ясна легитимност на приетите от ВСС дотогава актове, като установи тяхната правна природа. Изпълнението на конституционните правомощия на ВСС по чл. 130, ал. 6 от Конституцията е пряко свързано с успешното функциониране на съдебната власт и не би могло да бъде преустановено от съществуващи непълноти или несъвършенства в законовата уредба на конкурсното начало.

Заинтересованата страна – Г. С. К. от гр. Б., представляван от пълномощника адв. П. Е., оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника се излагат съображения, че оспореното решение на ВСС е постановено при спазване на установената процедурата и критерии, кандидатите са поставени при равни условия и са оценявани при равни условия от конкурсната комисия; спазени са изискванията по чл. 192, чл. 193 и сл. ЗСВ.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че оспореното решение е постановено при спазване на процедурните правила и на материалния закон. С приемането на Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт не е допуснато твърдяното нарушение на решение №10 от 15. 11. 2011г. на КС на РБ, тъй като в това решение е посочено, че доколкото законовите положения се нуждаят от уточняване в детайли с оглед прилагането им, ВСС може да извършва вътрешно нормотворчество, съобразено с Конституцията, като приема правила, указания и методики. Процедурата е приключила по посочените Правила, които са приети от ВСС с решение по протокол № 39 от 28. 11. 2011 г., по които след 29. 11. 2011г. е продължил конкурса.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 ЗСВ, приложим съгласно чл. 193, ал. 6 ЗСВ, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото е безспорно, че съгласно чл. 189, ал. 1 ЗСВ в "Държавен вестник", бр. 50 от 01. 07. 2011 г., е публикувано обявление от ВСС, с което са обявени свободни длъжности за повишаване и преместване на съдии, прокурори и следователи в органите на съдебната власт, от които две длъжности "прокурор" в Апелативна прокуратура - гр. Б.. За тези длъжности да подадени документи и са допуснати до участие трима кандидати: жалбоподателката П. П. К., заинтересованото лице Г. С. К. и К. И. С.. С кандидатите е проведено събеседване от конкурсна комисия в състав от петима прокурори от Върховната касационна прокуратура, които са поставили общи оценки за притежаваните от кандидатите професионални качества, както следва: 5, 45 на К. И. С., 5, 45 на Г. С. К. и 5, 40 на П. П. К.. Въз основа на мотивирано предложение от Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи ВСС е взел следните решения: по т. 3. 8. е повишил К. И. С. – прокурор в Окръжна прокуратура гр. Б., с ранг „прокурор в АП”, в длъжност „прокурор" в Апелативна прокуратура гр. Б.; по т. 3. 9. е повишил Г. С. К. – прокурор в Районна прокуратура гр. Б., с ранг „прокурор в АП”, в длъжност „прокурор" в Апелативна прокуратура гр. Б.; по т. 3. 10. ВСС е решил да не проведе гласуване за повишаване на П. П. К. – прокурор в Окръжна прокуратура гр. Б., в длъжност „прокурор" в Апелативна прокуратура гр. Б., поради попълване на местата.

Трите решения са оспорени от П. П. К. с обща жалба, като оспорванията са разделени и по всяко от тях е образувано самостоятелно съдебно производство. Предмет на настоящото съдебно производство, както се посочи по-горе, е спорът за законосъобразността на решението по т. 3. 9. на протокол № 7 от 16. 02. 2012г., с което ВСС е повишил Г. С. К. в длъжност „прокурор" в Апелативна прокуратура гр. Б..

От правна страна, регламентацията на конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, се съдържа в раздел ІІа от глава десета на Закона за съдебната власт. В чл. 189, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи се обявяват от ВСС по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване. В чл. 189, ал. 4 ЗСВ е предвидено, че конкурсът се провежда от определени от ВСС конкурсни комисии, като в тази алинея и следващите до ал. 8 са регламентирани правила за определяне на комисиите. В чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ е предвидено, че конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите за повишаване в длъжност или преместване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите, а в изречение второ е предвидено, че при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестации, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Според ал. 2 на чл. 192 ЗСВ конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище, а според ал. 3, конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация и протокол /стенограма/ от проведеното събеседване на ВСС. В ал. 4 на същия член е предвидено, че комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" /ПЕПК/ на ВСС извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към ВСС, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.

Според чл. 193, ал. 1 ЗСВ резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на комисия "ПЕПК" се предоставят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която съгласно ал. 2 внася във ВСС мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. Съгласно чл. 193, ал. 3 ЗСВ Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата, като според ал. 4, при приемането на това решение ВСС проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества.

В конкретния случай и тримата кандидати в конкурса за двете длъжности „прокурор" в Апелативна прокуратура гр. Б. имат много добри оценки от предишни атестирания, поради което очевидно разликата в общите им оценки за притежаваните от тях професионални качества /по 5, 45 на К. И. С. и на заинтересованото лице Г. С. К., и 5, 40 на жалбоподателката П. П. К./ се дължи на поставените им оценки от събеседването. От съдържанието на приложеното по делото заверено копие на протокола /стенограмата/ от проведеното събеседване е видно, че темите и свързаните с тях въпроси към тримата кандидати са били различни. Тяхната сложност, относимост, значимост и т. н. в прокурорската практика от една страна, а от друга – правилността на дадените отговори, показаните правни познания, умението на всеки кандидат да построява в логическа последователност дадените от него отговори по определена тема и т. н., са все въпроси, за чието разрешаване са необходими специални знания по наказателно и наказателнопроцесуално право, каквито настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не притежава в необходимия обем и поради това не може да отговори на оплакването на жалбоподателката за проявен субективизъм от членовете на конкурсната комисия при задаваното на въпросите и при оценяването на отговорите, дадени от тримата кандидати при събеседването. Следва в тази връзка да се отбележи, че в приложимите разпоредби на ЗСВ не са регламентирани други изисквания към темите на събеседването, освен изискването по чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ събеседването с кандидатите да е „по практически въпроси, свързани с прилагането на законите”. От съдържанието на протокола от събеседването не може да се направи обоснован извод за нарушение на това изискване.

Съгласно мотивите на решение № 10 от 15. 11. 2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. на КС на РБ същественото изискване по отношение на критериите за атестиране и въобще за кариерното израстване на магистратите е тези критерии да бъдат определени със закон. В чл. 192, ал. 1, изречение второ ЗСВ са регламентирани два критерия, въз основа на които следва да се определя общата оценка за притежаваните от кандидата професионални качества - оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания. Не са предвидени критерии или стандарти за оценката при събеседването, не са предвидени и допълнителни критерии като например продължителността на стажа, който съответния кандидат е придобил в органите на съдебната система или на същата длъжност. Професионалният опит би следвало да се отрази в резултатите при атестирането, както и в резултатите от събеседването, но следва да се отчете, че по принцип и при двете оценявания не може да бъде напълно игнориран субективният елемент.

Оплакването в жалбата във връзка с неспазване на изискването по чл. 192, ал. 4 ЗСВ е основателно, доколкото действително в случая няма доказателства от комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" на ВСС да е извършена преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и да е изготвено становище за всеки кандидат. В административната преписката се съдържат становища на комисията „ПЕПК” на ВСС относно притежаваните нравствени качества от К. И. С. и Г. С. К., липса такова за П. П. К.. Това нарушение на процедурните правила обаче не може да се приеме за съществено, тъй като в случая не е оказало влияние върху крайния акт, с който е извършено повишаване на Г. К. в длъжност „прокурор" в Апелативна прокуратура гр. Б.. Този извод се налага поради това, че са изготвени становища за кандидатите, класирани на първите две места, при положение, че обявените свободни места за прокурори в Апелативна прокуратура гр. Б. са също две. Становището на комисията „ПЕПК" на ВСС не оказва влияние върху общите оценки на кандидатите и съответно – на класирането на кандидатите /по правило въпросните становища се изготвят едва след класирането/. Според чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ резултатите от класирането на кандидатите, заедно с цялата конкурсна документация и със становището на комисията „ПЕПК” се предоставят на комисията по предложенията и атестирането, която внася във ВСС мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. Следователно, изискването за изготвяне на становища за първите трима кандидати би имало значение, ако за някой от кандидатите, класирани на първите места комисията „ПЕПК” е дала отрицателно становище или ако класиран по-напред кандидат не отговаря на изискванията на чл. 162 и чл. 164 ЗСВ, тъй като съгласно чл. 193, ал. 3 ЗСВ ВСС приема решение за повишаване или за преместване по поредността на класирането до попълване на местата. Такива обстоятелства в случая не са налице, поради което допуснатото нарушение на изискването по чл. 192, ал. 4 ЗСВ не е повлияло на крайния акт и следователно не представлява съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение на ВСС.

Доводите на жалбоподателката за нищожност на Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приети от ВСС на заседанието от 28. 11. 2011 г., допълнени с решение по протокол № 1 от 12. 01. 2012 г., не могат да бъдат споделени. Тези правила несъмнено не представляват подзаконов нормативен административен акт, нито административен акт, защото по определение административния акт е властническо волеизявление, което се прави по силата на закон, а в действащото право липсва закон, който да възлага на ВСС изработването на такива правила. З. П. относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт са вътрешни правила по чл. 13 АПК, приети и огласени от ВСС по прилагането на ЗСВ и неговите цели и в частност по провеждането на възложените от ЗСВ конкурси и избори. С тези Правила не може да се осъществява първична правна регламентация на материята, свързана с кадровата политика в съдебната власт, в частност на реда за провеждане на конкурсите, затова преценката за законосъобразността на всяко основано на тях действие следва да се извършва през призмата на правилата, установени със ЗСВ и целта на този закон. В процесния случай не се установи действие на ВСС или на помощен негов орган при провеждането на конкурса за длъжностите "прокурор" в Апелативна прокуратура - гр. Б., които да се извършени в нарушение на ЗСВ или да противоречат на неговата цел.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на П. П. К. от гр. Б. срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 3. 9. на протокол № 7 от 16. 02. 2012 г., с което Г. С. К., прокурор в Районна прокуратура – гр. Б., е повишен в длъжност „прокурор” в Апелативна прокуратура – гр. Б.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Н. Г.

А.Д.