Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. М. В., гр. П., ул. „В. Т.” №10, ет. 2, ап. 6 срещу решение №86 от 19. 01. 2010г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело №2063/2009г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради противоречие с материалния закон, и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приложил закона – чл. 185 във вр. с чл. 186, ал. 3 и 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) и необосновано ценил писменото доказателство – нотариално заверена декларация от лицето, извършило нарушението на 13. 03. 2005г. Не е отчел, че доказателствената тежест по установяване самоличността на нарушителя е на административния орган и без този реквизит санкция не може да бъде наложена. Неправилно съдът приел, че по силата на чл. 186, ал. 3 ЗДП се прилага оборима презумция, че нарушителят е собственикът на превозното средство. Моли съда да отмени обжалваното решение. Процесуалното представителство на касатора се осъществява от адв. Г. М..

Ответникът по касационната жалба – началник-сектор „Пътна полиция” в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. П., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е ценил доказателствата по делото и приложил материалния закон.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел, че касаторът е лице, което има изискуемия по чл. 25, ал. 4, редакция към процесния период, от Наредба №І-157 от 01. 10. 2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и...