Производството е по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, образувано по касационна жалба на "Б. Е. Ч." ЕООД - София, срещу решение от 11. 02. 2005 г. по а. д. № 2857/2004 г. на Софийски градски съд /СГС/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 297/17. 06. 2004 г. на ДП "Младост", потвърден с решение № 1560/16. 08. 2004 г. на РДД София, в частта, относно непризнат данъчен кредит за сумата 48733, 47 лв. по фактури, издадени от "Мирана" ЕООД, ЕТ "Кей и Джи - Ж. Атанасова", "Нова светлина холдинг" ООД, "Топ видео" ООД и "ПНДГ" ООД.

Касационните доводи се свеждат до това, че в посочената част обжалвания ДРА се явява нищожен, тъй като данъчният кредит вече е възстановен с влезли в сила ДАПВ, а впоследствие, част от възстановените суми, общо в посочения размер, са отказани с обжалвания ДРА, който е издаден в нарушение на процедурата по чл. 115-116 ДПК отм.

Касационната жалба се явява процесуално допустима и по същество - основателна:

За да постанови решението си, СГС е приел, че по реда на чл. 115-116 ДПК отм. се изменят данъчни задължения, установени само с ДРА, т. е. съдът е приел, че ДАПВ не е данъчен акт по смисъла на посочените правни норми, респ., че с ДАПВ не се установяват данъчни задължения. Този извод е неправилен - ДАПВ при отказ, подлежи на обжалване по реда, установен за ДРА, т. е. ДАПВ формира данъчно задължение /в повече или по-малко/, а когато с такъв акт се възстановява данъчен кредит, той не подлежи на обжалване, не поради това, че няма характер на данъчен акт по смисъла на чл. 115-116 ДПК отм. , а поради липса на правен интерес. В подкрепа на виждането, че ДАПВ е данъчен акт по смисъла на посочените норми е разпоредбата на чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК...