Производството по делото е образувано по реда на чл. 33-40 ЗВАС по касационна жалба на Г. П. И. и С. П. П., двамата от гр. Б., срещу решение ІV-7 от 01. 02. 2006 г., по адм. д. № 385/2005 г. на Бургаския окръжен съд, административен състав, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се уважи жалбата им срещу Заповед № РД-17-1/03. 02. 2005 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра.

Ответниците по касационната жалба не са изразили становища.

Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи.

Върховният административен съд ІІ ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд в производство по реда на чл. 33 и сл. ЗАП, отхвърлил жалбата на Г. П. И. и С. П. П. всрещу Заповед № РД-17-1/03. 02. 2005 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, в частта й, с която имотите им са нанесени с по-малка квадратура от притежаваната от тях. За да постанови решението си съдът приел, че жалбоподателите не са доказали собственост върху по-голяма квадратура със съответни документи и поради това приел, че жалбата им е неоснователна.

Решението е правилно. Процесната заповед е издадена на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР за одобряване на кадастралния план в цифров и графичен вид на с. Г., община гр. П.. На името на жалбоподателите са нанесени и записани в този план два имота пл. №№ 157 и 408, разделени от шосе, с квадратури 1902 кв. м. и 593 кв. м. Жалбоподателите са твърдяли пред окръжния съд, че общо имотът им е с площ от 3450 и че част от имот пл. № 150, записан в регистъра като собствен на "В и К" АД гр. Б., е тяхна собственост, като границите не са нанесени правилно. Тези си твърдения жалбоподателите не са доказали със съответни писмени доказателства, сочещи на собствеността им, каквито е следвало да представят, както пред агенцията по кадастъра при изработването на плана, така и пред окръжния съд. Това тяхно задължение произтича от чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР. С оглед на това касае се за спор за материално право, което е недопустимо да се разреши в административното производство по обжалване на процесната заповед, независимо от становищено на "В и К" АД гр. Б., че не оспорват претенцията, както и без документи за собственост. Този спор би могъл да се разреши или по общия исков ред или по реда на искане за поправка на кадастралния план, ако дружеството подпише констативния акт за изместване на кадастралната граница. Освен това жалбоподателите не отчитат обстоятелбството относно претендирата от тях квадратура, че част от имота им е влязъл в шосе. Заключението на вещото лице може да послужи в спор по общия исков ред за установяване на грешка в одобрения кадастрален план, но не и в настоящето административно съдебно производство.

Като се има предвид гореизложеното съдът е приложил правилно материалния закон и е постановил обосновано решение, като е имал предвид само релевантните за спора факти и обстоятелства. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното Върховният административен съд ІІ ро отделение в настоящия съдебен състав на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС РЕШИ:

ОСТАВЯ в СИЛА решение ІV-7 от 01. 02. 2006 г., по адм. д. № 385/2005 г. на Бургаския окръжен съд, административен състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. З./п/ Д. Р. С.Н.