Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 245 - 249 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила МОЛБА от Г. П. И., Ж. В. А. и П. В. Г., всички от гр. В., чрез адв. Д. Г., за отмяна на влезли в сила решения по гр. дело № 3586/2001 г. на ВРС (Варненски районен съд), ХХІ състав и по кас. адм. дело № 694/2003 г. на ВОС (Варненски окръжен съд), с което е оставено в сила решението на ВРС по гр. дело № 3586/2001 г., ХХІ състав, на основание чл. 246 от АПК.
Молителите заявяват, че са наследници на П. И. Д., б. ж. на гр. В.. С решение № 619/1999 г. Поземлена комисия Варна е възстановила част от имот на наследодателя им, находящ се в землището на гр. В., кв. Галата, м. "Манастира", съставляващ имоти 1570, 1571, 1572 по КП от 1960 г. с площ 10 дка, като имот извън регулация. Така постановеното решение е обжалвано от една от наследничките Н. П. М. и в образуваното съдебно производство те не са били конституирани като страни, въпреки, че съдът е следвало да ги конституира в качеството им на наследници на П. И. Д. и адресати на решението на Поземлената комисия, т. е., към момента те се явяват трети за производството по делото лица. Молят съдебните решения да бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски районен съд, като се дадат изрични указания, че в процеса следва да бъдат конституирани всички наследници на бившия собственик.
От ответната страна Общинска служба по земеделие - Варна, гр. В., чрез надлежно упълномощен процесуален представител е представено писмено Становище, в което счита молбата за недопустима и като такава моли да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Алтернативно моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Другата ответна страна - Н. П. М. от гр. В., не взема отношение по молбата.
В производството по отмяната законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е взел отношение по молбата.
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че молбата за отмяна е подадена в законоустановения в чл. 240 от АПК срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение от 28. 02. 2003 г. по гр. дело № 3586/2001 г., образувано по жалба на Н. П. М., в производство с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, Варненският районен съд, двадесет и първи състав ОТМЕНЯ решение № 619/24. 06. 1999 г. на ПК (Поземлена комисия) Варна, постановено по заявление вх. № 50168/11. 12. 1991 г. на Н. П. М. в качеството й на наследник на П. И. Д., б. ж. на гр. В., в частта му, в която е отказано възстановяване на правото на собственост върху имоти, находящи се в землището на гр. В., кв. Галата, м. "Манастира", представляващи части от имоти пл. № 1570, пл. № 1571 и пл. № 1572 по КП от 1960 г. (по скица на вещо лице); ВЪЗСТАНОВЯВА правото на собственост на наследниците на П. И. Д., б. ж. на гр. В., в стари възстановими реални граници върху горните имоти и ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част за останалите части от имоти пл. № 1570, пл. № 1571 и пл. № 1572 по КП от 1960 г. (по скица на вещо лице).
С решение от 23. 03. 2004 г. по кас. адм. дело № 694/2003 г., в касационно производство по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС (отменен), образувано по касационна жалба на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. В. и на Н. П. М., Варненският окръжен съд, административно отделение, трети състав ОСТАВЯ В СИЛА горното решение на Варненския районен съд.
Решението на касационната инстанция е окончателно и не подлежи на последващо обжалване (както всъщност правилно е отразено в него) и с постановяването му решението на Варненския районен съд е влязло в законна сила.
За контрол върху неправилни влезли в сила съдебни решения е предвидено специално извънинстанционно средство, регламентирано и в новия АПК - Глава четиринадесета (преди в разпоредбите на чл. 41 от ЗВАС във връзка с чл. 231 и 232 от ГПК). Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 от точка 1 до точка 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 от АПК. На това именно основание се позовават молителите в подадената от тях молба за отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. По време на действащата преди влизането в сила на АПК правна уредба беше прието Тълкувателно решение № 1 от 08. 06. 2001 г. по дело № ТР - 1/2000 г. на Общото събрание на Върховния административен съд на Р. Б., според което "неучаствалите в съдебното административно производство заинтересовани органи и лица - физически и юридически, могат да се защитят срещу решението на съда, което има сила спрямо тях, с молба за отмяна по реда на чл. 233, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 11 ЗВАС". В случая това тълкувателно решение не може да намери приложение предвид новата редакция на член 246 АПК и трябва да се преценяват именно неговите предпоставки.
Настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че влязлото в сила съдебно решение на Варненския районен съд, макар и да е неблагоприятно за молителите и да има сила спрямо тях, не подлежи на отмяна поради следното:
Производството пред районния съд е с правно основание чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Касае се за земеделска реституция, при която законодателят е предвидил и то за облекчение на понякога многобройните наследници на бившите собственици на земеделски земи (независимо от това дали земите са били включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации), подаденото заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи от един наследник да ползва всички останали наследници (чл. 14, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Заявителят е този, който кореспондира с компетентния да се произнесе по искането колективен административен орган по поземлената собственост, независимо как е бил наименован той през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем общинска служба по земеделие. Издадените решения се съобщават само на заявителя и административния орган няма задължение да издирва останалите наследници и да ги уведомява за постановеното от него, в какъвто смисъл е била и нормативната уредба към процесния период преди влизане в сила на АПК и ГПК. След като наследниците са избрали един от тях да ги представлява и защитава пред административния орган, респективно и пред съда, те не могат впоследствие, всеки един от тях поотделно или заедно и в неограничен период от време за в бъдеще, да подава жалба или да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, ако такова е постановено. Законодателят с цел улесняване на наследниците, в специалната разпоредба на чл. 14 от ППЗСПЗЗ е въвел тази правна възможност за упражняване на чужди права, която е изключение от общото правило, че всеки сам лично упражнява субективните си права и защитава интересите си. Следователно страна в административното производство и в съдебното административно производство е само наследника - заявител на наследствените земеделски земи, както в конкретния случай е била Н. П. М., подала по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ заявление пред Поземлена комисия - Варна с вх. № 50168/11. 12. 1991 година. Неконституирането на останалите наследници на П. И. Д. като страни по делото и неучастието им в процеса по обжалване решението на Поземлена комисия - Варна се дължи на факта, че те самите не са реализирали правото си да подадат заявление, респективно жалба срещу решението на поземлената комисия. Същите не са участвали в административното и после в съдебното производство по свое желание, а не вследствие нарушаване на съответните процесуални правила от страна на съда.
С оглед изложеното, молбата за отмяна е неоснователна и като такава ще трябва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. П. И., Ж. В. А. и П. В. Г., всички от гр. В., подадена чрез адв. Д. Г., за отмяна на основание чл. 246 от АПК на решението от 28. 02. 2003 г. на Варненския районен съд, двадесет и първи състав, постановено по гр. дело № 3586/2001 г., оставено в сила с решение от 23. 03. 2004 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, трети състав, постановено по касационно адм. дело № 694/2003 година. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. П./п/ С. С. Г.М.