П. Ж. Ж. от с. К., област В., чрез пълномощника му адв. Р. Д., против решение № 12 от 05. 01. 2011 г., постановено по адм. дело № 3597/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, трето отделение, 24 състав, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу заповед № РД-07-7706-205 от 08. 08. 2007 г. на областния управител на област с административен център гр. В., за одобряване плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание, местност "Панорама І, ІІ, ІІІ" в землището на с. О., община А., Варна, в частта по отношение имоти № 168 и № 175 по ПНИ.
В касационната жалба, която е насочена против решението, само в частта му по отношение имот № 168, са развити доводи за неговата неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена първоначалната жалба за посочения имот, като от него се придадат 242. 485 кв. м към имота на жалбоподателя, с което ще му се осигури лице към път и ще се вземе разликата, която е над 1000 кв. метра.
Ответникът - областният управител на Варненска област, в писмено възражение, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Енева оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни -
П. Б. П., Й. Д. К., М. В. П., В. М. В. и "Ромарин 3" ООД гр. В. не изразяват становище по касационната жалба.
Участващият в касационното производство прокурор от Върховната административна прокуртура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че
жалбоподателят е собственик на лозе от 3, 5 дка, съгласно решение от 30. 05. 1995 г. на ПК и за него е отреден имот №177, съгласно ПНИ. Относно имот № 168 собствеността е на Й. К., който не е загубвал това право, а за № 175 ползвател с трансформирано право на собственост е И. И.. Тези два имота частично попадат в имота, възстановен на жалбоподателя. Правилно е направен извод, че не са налице предпоставки за присъединяване на части от тези имоти, към този на жалбоподателя. Съгласно чл. 28 от ППЗСПЗЗ с ПНИ се възстановяват имоти на ползватели с трансформирано право на собственост, бивши собственици с признато право на собственост от ПК и настоящи собственици. Приоритет имат бившите ползватели, тъй като планът се изготвя за земи, попадащи в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В ПНИ за всеки правоимащ се определя имот в съответствие с изискванията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разликата над посочените размери се възстановяват на бившите собственици, ако може да се образува нов имот не по-малък от 250 кв. м, като в противен случай остават в имота, определен на ползвателя. В този аспект е и заключението на експертизата, която съдът е обсъдил наред с другите доказателства. Законосъобразен е изводът на съда, че са спазени изискванията на чл. 28 ал. 6, 7 и 8 от ППЗСПЗЗ при издаване на оспорената заповед.
Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против цитираната заповед на областния управител на Варненска област за одобряване на ПНИ на посочената местност в с. О.. След отмяна на решение № 1913 от 13. 11. 2009 г., постановено по адм. дело № 2539/2007 г. на Административен съд - Варна, с което е била отменена процесната заповед на областния управител, с отменителното решение № 12760 от 01. 11. 2010 г. по адм. дело № 2793/2010 г. на ВАС, тричленен състав на касационната инстанция е постановил връщане на делото за ново разглеждане, само в частта по отношение имоти № 168 и 175 по ПНИ.
При новото разглеждане на делото, съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства и правилно е установил фактите по спора. Безспорно е, че жалбоподателят е бивш собственик като му е признато право на собственост върху лозе от 3. 5 дка в местността "Кара таш" землището на с. О.. Заинтересованата страна Й. К., видно от нот. акт № 93/1969 г. е придобил чрез праводателката си имот по замяна с решение на ТПС комисия, който е получен срещу имот, попадащ в блок на ДЗС. Правата по нотариален акт са за 1000 кв. м. С ПНИ имотът е заснет и за него е отреден имот № 168, с площ от 1242. 485 кв. м. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал и съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е установил, че част от имот № 168 попада в имота на бившия собственик. Имотът е застроен, като е технически невъзможно от него да се отделят исканите 243 кв. м, за осигуряване на достъп до пътя от запад - северозапад.
При тези данни, съдът е приел, че жалбата, в частта по отношение имот № 168 е неоснователна, тъй като в ПНИ се нанасят имотети на три групи лица - ползуватели с трансформирано право на ползване в право на собственост, бивши собственици и такива които са придобили имота от първите две групи или са такива на самостоятелно основание и не са губили правото си на собственост. В случая вписания като собственик в ПНИ е именно лице от третата категория и за него не важат ограниченията по отношение размерите над 600 кв. м и 1000 кв. м, съответно нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ не е приложима. Така постановеното решение е правилно.
Спорният имот № 168 е отреден в описаните му с нотариалния акт граници. Правилно както административният орган, така и съдът са отчели правата на Кирчев, попадащ в "третата категория лица", както е приел съдът. За тази категория собственици, които са придобили собствеността на друго придобивно основание, с ПНИ също следва да бъдат отредени имоти. От съдържанието на чл. 28, ал. 4, т. 10 от ППЗСПЗЗ може да се направи извод, че областният управител е длъжен да се съобрази с правата, отразени в съществуващи нотариални актове, независимо че те не са издадени по реда на земеделската реституция и не касаят ползватели с надлежно признато право на трансформация. Имотите на такива собственици не могат да се променят и подлежат на заснемане така, както са заснети в предходните кадастрални или други планове. Едва след това могат да се определят границите на имотите на собственика по земеделска реституция, какъвто е касаторът. В този случай не са приложими и изискванията за ограниченията по отношение лицето на имотите - до 600, съответно до 1000 кв. метра, които ограничения, касаят имоти на бившите ползуватели, поради което не могат да бъдат присъединени исканите 243 кв. м, за което впрочем от заключението на вещото лице е установена и техническа невъзможност. Ако е налице спор за имотните граници, то същият следва да бъде решен по общия исков ред.
Правилно както административният орган, така и съдът са съобразили правата на собственост върху спорния имот - № 168 по ПНИ.
От друга страна правилно е отхвърлено като неоснователно възражението, че имотът на жалбоподателя няма достъп до път, тъй като такъв е осигурен от юг, чрез достъп до имота по път - общински имот № 9510 по ПНИ.
Решението, в оспорената му част, е обосновано, тъй като е съобразено с данните по делото и правилно е приложен и материалния закон. Същото е правилно и не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 05. 01. 2011 г., постановено по адм. дело № 3597/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, трето отделение, 24 състав, в обжалваната му част. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. К./п/ Г. Г.
Г.К.