О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 30

София, 28. 01. 2020г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 2893 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№3146/11. 06. 2019г., подадена от О. Ш срещу решение №108 от 09. 05. 2019г., постановено от Шуменския окръжен съд по в. гр. д.№41/2019г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на А. П. Й., че О. Ш не е собственик на недвижим имот – имот с бивш идентификатор №........... по КК на [населено място] съгласно заповед № КД-14-27-1481/14. 05. 2006г. на началника на СГКК-гр.Шумен, с площ 276кв. м., при граници: имоти с идентификатор. ...........;. ............;. ........;. .............. и. .........., който представлява част от имот с идентификатор. .......... по действащата кадастрална карта и регистри на [населено място].

Според касатора обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд е потвърдил решение на първоинстанционния съд, каквото не е постановено. Излага съображения, че с диспозитива на първоинстанционното решение е постановено единствено, че общината не е собственик на имот с бивш идентификатор. ....... по КК на [населено място] съгласно заповед № КД-14-27-1481/15. 05. 2008г. и липсва посочване на площ и граници на имота, докато в постановеното от въззивния съд решение са посочени граници на имота, както и идентификатора му по действащата карта и регистри на [населено място]. Счита, че разширявайки диспозитива без да измени решението, въззивният съд е постановил недопустимо решение.

Поддържа, че решението е...