Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС.

Образувано е по касационната жалба на М. Б. Т. против решение № 102 от 31. 01. 2006 г. по адм. д.№ 1059/2002 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, постановено във втората фаза на ЗОСОИ. Касаторката твърди, че решението е необосновано, защото приетата съдебна експертиза е изготвена неправилно, в противоречие с методиката на ЗОСОИ за изчисляване на обезщетенито. Според жалбоподателката следва да се вземе в предвид при изчисляване на обезщетението средната работна заплата за годината на отчуждаване на имота - 1927 г., а 1944 г. Иска отменяване на решението и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане.

Ответната страна областният управител на област П. не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Във втората фаза на ЗОСОИ, при определяне оценката на признатото с решение 16. 07. 2004 г. по адм. д.№ 1059/2002 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, обезщетение с компенсаторни записи, окръжният съд се е обосновал с приетата на 05. 07. 2005 г. еднолична съдебна експертиза на вещото лице Д. С. К., която на л. 124 от делото дава заключение за размер от 880 лв. Подробно е обяснено, че действителната пазарна цена на одържавения имот е 17 023 лв., а наследствената квота от 3/6 ид. ч. възлиза на 880 лв. Обезщетението е изчислено по формулата на закона - чл. 4, ал. 3, т. 2, при средна месечна заплата за 1944 г. 5 598 лв. В о. з. на 05. 07. 2005 г. поцесуалният представител на касаторката не е оспорил заключението. Направил е искане за нова експертиза със...