Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община К., срещу решение № 5 от 08. 03. 2006 г., постановено по адм. дело № 2 от 2006 г. от Кърджалийския окръжен съд. В жалбата се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в", изр. 1 от ГПК. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба - партия "Атака", не взима отношение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по изложени в пледоарията му съображения.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, като взе предвид данните по делото, обсъди доводите на страните и прецени обжалваното решение съгласно чл. 39 от ЗВАС, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното решение окръжният съд е уважил жалбата на партия "Атака" със седалище гр. С., като е прогласил нищожността на отказа на кмета на община К., обективиран в писмо № 92-00-992/1/ от 14. 11. 2005 г., да бъде предоставено общинско помещение за нуждите на партията. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваното писмо има характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от ЗАП. Развити са съображения, че той е подписан от лице, за което не са представени доказателства да е било упълномощено от кмета на общината по съответния ред, посочен в чл. 38, ал. 6 ЗМСМА.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Изложените мотиви за допустимостта на жалбата, тъй като е налице индивидуален административен акт, се споделят напълно от Върховния административен съд - ІІІ отделение. Това е така, защото съгласно чл. 2...