Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция”Полиция” срещу решение от 08. 12. 2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение по адм. дело № 3875/2005 г. В нея са развити доводи за недопустимост на решението поради произнасянето на съда по недопустима жалба, алтернативно – за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна.

Ответникът по касационната жалба – И. Л. С., не е изразил становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводи и възраженията на страните и данните по делото, прие следното: По допустимостта на съдебното решение:

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на И. Л. С. против заповед рег. № 1250/20. 09. 2005 г. на началника на 01 РПУ при СДВР, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ е отнето разрешение за носене на огнестрелно оръжие обр. 3, серия С № 0292436 и разрешение за съхранение г 881/27. 10. 2003 г., рег. № 05493 поради отпаднала необходимост. Според данните по административната преписка, оспореният акт е връчен лично на жалбоподателя на 26. 09. 2005 г. Заповедта не е обжалвана по административен ред, а е подадена направо жалба до съда, която е входирана на 11. 10. 2005 г. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗАП отм. жалбата и протестът се подават в четиринадесет дневен срок от съобщението по чл. 31, съответно от изтичането на срока по чл. 22 или 29. Следователно, независимо от обстоятелството, че жалбоподателят не се е възползвал от правото си да атакува заповедта по административен ред, срокът за съдебно обжалване започва да тече след изтичане на срока за обжалване пред по-горестоящия административен орган.

Ето защо изводът на съда, че жалбата против оспорената заповед е подадена в срок е правилен. Доводите в касационната жалба за недопустимост на решението поради произнасяне на съда по просрочена жалба са неоснователни, поради което не са налице основания за обезсилване на съдебния акт. По правилността на обжалваното решение:

С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил заповед рег. № 1250/20. 09. 2005 г. като е приел, че е издадена в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. За да достигне до този извод е счел, че административният орган не е посочил конкретни фактически обстоятелства, които да обосноват извод за отпадала необходимост за лицето от разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Приел е, че изложените съображения в оспорения акт за липса на първоначални данни за заплаха за сигурността на жалбоподателя, обуславящи необходимост да притежава огнестрелно оръжие, за нарушение на режима за носене и съхранение на същото, както и обстоятелството, че е засичан в обкръжението на криминално проявени лица, включително като тяхна въоръжена охрана, не съставляват основание за отнемане на издаденото разрешение по реда на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат.

Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ предвижда, че разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица при недоказана или отпаднала необходимост. Следователно необходимост от огнестрелно оръжие трябва да бъде доказана при подаване на заявление за издаване на разрешение за носене и употреба. Жалбоподателят (сега ответник по касация) е имал вече издадено разрешение, което се отнема с оспорената заповед. За да е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ по отношение на него трябва да е отпаднала необходимостта той да съхранява, носи и употребява личното си огнестрелно оръжие, за което има надлежно разрешение. Основният въпрос е каква необходимост е съществувала при издаването на сега отнетото разрешение и кои обстоятелства сочат на извода, че тя е отпаднала. Именно тези обстоятелства са били предмет на проверката, извършена в хода на административното производство и с оглед резултатите от нея, обективирани в приложените докладни записки административният орган е приел, че не е налице необходимост от притежаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие от жалбоподателя (сега ответник по касация) поради липса на каквито и да било доказателства за съществуваща заплаха за сигурността и имуществото му. При условие, че лицето се занимава с охранителна дейност, каквито данни се съдържат в преписката, следва да намери приложение специалният режим, установен в Закона за частна охранителна дейност и правилата на ЗКВВООБ във връзка с упражняването й. Обезпечаването на охранителите със служебно оръжие е при разрешителен режим, различен от този за самоотбрана (самоохрана). Ето защо, противно на приетото от решаващия съд, директорът на СДВР надлежно е мотивирал, че е налице основанието на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ за отнемане на издадените разрешения.

Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява касационно основание за отмяната му. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, решението следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на И. Л. С. против заповед рег. № 1250/20. 09. 2005 г. на началника на 01 РПУ при СДВР като неоснователна.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение от 08. 12. 2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение по адм. дело № 3875/2005 г. и вместо него ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ

жалбата на И. Л. С. против заповед рег. № 1250/20. 09. 2005 г. на началника на 01 РПУ при СДВР, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ е отнето разрешение за носене на огнестрелно оръжие обр. 3, серия С № 0292436 и разрешение за съхранение г 881/27. 10. 2003 г., рег. № 05493 поради отпаднала необходимост. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ И. Р. Ю.К.