Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС, във вр. с чл. 5, т. 4 от ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба, подадена от общинска служба по земеделие и гори /ОСЗГ/, гр. Б. срещу решение № 1729 от 07. 11. 2005 г. по адм. дело № 998/2005 г. на Бургаския районен съд, с доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК.

Ответникът – С. П. А. не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отменил решение № ОБ/18. 10. 2004 г. на ОСЗГ Бургас, тъй като видно от приложените по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице, към датата на обезщетяването стойността на предоставения на жалбоподателя имот, изчислена съобразно НУТПЦЗЗ, е била 3 359 лв. В този смисъл предоставената като обезщетение земеделска земя не съответства по стойност на признатата за обезщетяване, което е наложило отмяната на обжалваното решение на ОСЗГ Бургас. П. изложеното, възраженията в касационната жалба за неправилност на решението поради несъобразяване с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила като неоснователни следва да останат без уважение, а решението на съда в сила.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

С обжалваното решение в производството по реда на чл. 27а от ППЗСПЗЗ Бургаският районен съд е отменил решение № ОБ/18. 10. 2004 г. на ОСЗГ гр. Б., с което наследниците на К. Д. Х. са обезщетени с поземлен имот от ОПФ № 053028 по плана за обезщетяване, представляващ пасище, мера от 4. 363 дка, ІІІ категория в местността „Римски мост”, в землището на с. Р., общ. Бургас, на стойност 3403 лв. Първоинстанционният съд е приел, с оглед доказателствата по делото и приетата и неоспорена от страните съдебно – оценителна експертиза, че е налице несъответствие между признатия за обезщетяване имот на стойност 3404 лв. и реалната стойност на отредения такъв, оценен от експерта на 3359 лв. С оглед на това е извел правен извод за незаконосъобразност на обжалваното решение и го е отменил. Така постановеното решение е правилно.

В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително производство в хипотезата, когато с решение на ПК /сега ОЗСГ/ е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обезщетителната процедура започва с оценка на признатата за възстановяване земя по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи /Наредбата/, която оценка се обективира в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Видно от решение № 993/09. 03. 2000 г. на ПК гр. Б. признатите за възстановяване имоти са оценени на 4539 лв. С последващото решение по чл. 19, ал. 17, постановено на основание решение № 993/09. 03. 2000 г. е определено на наследниците на К. Д. Х. обезщетение със земя на стойност 3404 лв, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – с поименни компенсационни бонове на стойност 1135 лв.

Съгласно чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 /план за обезщетяване/ ОСЗГ постановява решение за обезщетяване със земя, което може да се обжалва при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. Признатото обезщетение е определено с решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, докато полученото –с последващото такова, издадено на основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - решение № ОБ/18. 10. 2004 г. на ОСЗГ Бургас. С акта по чл. 27а от ППЗСЗЗ се посочва конкретна земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата обезщетителна процедура.

В настоящия случай първоинстанционният съд е установил несъответствие, тъй като на правоимащите е определено обезщетение със земя на стойност 3404 лв., а стойността на отредения им имот реално е 3359 лв., макар да е вписано, че тя е 3403 лв. Видно от обстоятелствената част на заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза стойността на предоставения в обезщетение имот от ОПФ № 053028 е определена съгласно изискванията на Наредбата за начални цени и корекционен коефициент, при което е установено, че оценката на процесния имот е завишена. Това е довело до реално обезщетяване на правоимащите със земеделска земя на стойност 3359 лв., докато е следвало да бъде на стойност 3404 лв. Като е установил такова несъответствие правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на ОСЗГ е незаконосъобразно и го е отменил.

По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1729 от 07. 11. 2005 г. по адм. дело № 998/2005 г. на Бургаския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Т. Х. Т.Х.