Производството е по чл. 33 и следв. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). Образувано е по подадена касационна жалба от Д. Х. Т. от София срещу решение от 15. 12. 2005 г. по адм. дело № 3449 от 2004 г. на Софийския градски съд - административна колегия, ІІІ-В отделение. В бланкетната жалба се твърди за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречието му с материалноправни норми и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК.

Ответникът по касационната жалба - кметът на Столичната община - район "Надежда", не взима отношение.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-09-279 от 13. 10. 2003 г. на кмета на Столичната община - район "Надежда", с която е било разпоредено да се изземе общински недвижим имот, представляващ апартамент № 55, бл. 460, вх. "Б", ж. к. "Надежда" - гр. С.. Съображенията за това са били, че сключеният между страните договор за наем, имащ за предмет това жилище, бил прекратен с едномесечно предизвестие от кмета на общината, поради което жалбоподателят държал същото без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Така приетото е законосъобразно.

Изложените мотиви за наличие на условия и законови предпоставки за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - ІІІ отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС заповеди за изземване...