Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Х. А. от с. М., Шуменска област срещу решението от 13. 11. 2006 г. по адм. дело № 89/2006 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 4557/12. 05. 2006 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ – гр. Ш. за оставяне без уважение на жалбата срещу разпореждане № 2847/30. 03. 2006 г. на началника на отдел "Пенсии" за отказ да бъде отпусната добавка към пенсията на основание чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ).

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на РУ "Социално осигуряване" – Шумен, не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Върховният административен съд, шесто отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна.

За да отхвърли жалбата, Шуменският окръжен съд е приел, че не са налице доказателства за извършена репресия спрямо жалбоподателя. Счел е за неоснователна претенцията му, че същият попада в кръга на правоимащите лица по чл. 9 във връзка с чл. 1, т. 2 ЗПГРРЛ заради незаконно задържане в поделенията на МВР по време на възродителния процес през 1985 г. Съдът е приел, че представената служебна бележка от кметството на с. М. за удостоверяване на твърдяното от жалбоподателя незаконно задържане не е годно доказателствено средство, тъй като фактът на...