Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на У. Т. Н. (Wissam Tala Naif), гражданин на Ирак, срещу решение № 88 от 16. 02. 2011 г. по адм. дело № 49/2011 г. на Административен съд - Хасково. В нея са развити доводи за неправилност на административния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалбата - зам. началникът на ГПУ - Свиленград, не е изразил становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение АС - Хасково е отхвърлил жалбата на У. Т. Н. против заповед № ОЧ 1140/20. 12. 2010 г. на зам. началника на ГПУ - Свиленград, с която на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ и заповед рег. № 1941/09. 12. 2009 г. на директора на РДПГ - Елхово е наложил принудителна административна мярка на жалбоподателя "принудително отвеждане до границата на Р България" на чужденеца. Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е бил задържан на 17. 12. 2010 г. в 23, 30 часа в землището на с. С., в зоната за отговорност на ГПУ - Свиленград при РДГП Елхово. Лицето не е представило документ за самоличност, нито е удостоверил по някакъв начин легално влизане в страната. При тези данни, началникът на ГОДГ - 04 е предложил на административния орган да издаде заповед за налагане на ПАМ на жалбоподателя "принудително отвеждане до границата на страната". С оспорената заповед на лицето е приложена предвидената в чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ ограничителна мярка. С оглед тези фактически обстоятелства съдът е приел,...