Производството е по чл. 33, ал. 1 от Закон за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на адв.. М. като пълномощник на А. М., гражданин на Р. А., срещу Решение № ІІ-23 от 28. 02. 2005 г., постановено по адм. д. № 865/2004 г. на Бургаски окръжен съд. Релевират се оплаквания за неправилност и необоснованост на правния извод на съда, че слез смъртта на съпругата му, за жалбоподателя не е налице основание по чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), за продължаване срока за пребиваването му в Р.България. Излагат се съображения относно обстоятелството, че не се споделя изводът в мотивите на решението за неоснователно позоваване на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЧРБ. Жалбоподателят се позовава на тази норма във вр. с §1, т. 7 от ДР на ЗЧРБ "случаи, нетърпящи отлагане", какъвто е смъртта на близък, не по вина на чужденеца причина, която той не би могъл да предвиди и е наложително неговото оставане на територията на РБ. Твърди, че съдът не се е произнесъл дали е нарушен чл. 6 от ЕКПЧОС, което било налице, наред и с нарушение на чл. 13 от същата Конвенция. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото решено по същество.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.. М., който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, представя писмена защита.

Ответникът - Директорът на на РДВР гр. Б., редовно призован, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, но по същество за неоснователна. От данните по делото се установява, че след смъртта на съпругата му, за жалбоподателя не е налице основание по чл. 24, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, като следва да бъдат напълно споделени доводите на съда за фиктивност на брака.

Върховният административен съд прецени правилността на...