Производството е по чл. 33, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е с касационна жалба на директора на Регионална дирекция на вътрешните работи (РДВР) гр. П., против решение от 25. 02. 2005 г. по административно дело № 110/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменена заповед № 27/22. 01. 2005 г. на главен сержант от ІІ-ро районно полицейско управление към посочената дирекция. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка – „задържане” на Т. Г. Л., с посочено в нея основание чл. 70 от Закона за Министерство на вътрешните работи и чл. 354а от Наказателния кодекс.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответниците - Т. Г. Л. и гл. сержант Х. Д. Г., редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна.

Върховният административен съд прецени доказателствата по делото и намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима и основателна по отношение възражението за допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Жалбата на Т. Г. Л. срещу обжалвания административен акт - Заповед за полицейско задържане рег.№ 27 от 22. 01. 2005 г., издадена от гл. сержант Х. Г.- МРК при ІІ-ро РПУ-Пловдив е била изпратена директно до Окръжен съд гр. П.. Съдът е конституирал като ответник по делото Началника на ІІ-ро РПУ гр. П., когото е задължила да представи по делото всички документи във връзка с преписката по издаване на процесната заповед. В хода на процеса тази страна е приета от съда за ненадлежен орган и конституирани като ответници Х. Д. Г., в качеството на лице, издало акта и РДВР-Пловдив, в качеството му на юридическо лице.

Върховният административен съд намира, че по делото пред окръжния съд правилно като ответник е бил конституиран началникът на ІІ РПУ - Пловдив, тъй като негов служител (гл. сержант Гогов) е издател на акта и което е в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗАП. Този ответник е бил редовно призоваван, но ненадлежно представляван. В процеса като негов пълномощник е приета юрисконсулт З. М., която е представила пълномощно, издадено от директора на РДВР - Пловдив.

Неправилно в последствие като ответник по делото е конституиран РДВР-Пловдив. Без значение за административното правораздаване е въпросът дали издателят на акта е юридическо лице със собствена бюджетна банкова сметка, каквито изисквания са относими за гражданския процес. А.тивната правосубектност на ІІ РПУ-Пловдив произтича от правомощията, които са му дадени за изпълнение по закон и във връзка с които издава съответните административни актове. В случая не следва да участва в процеса директорът на РДВР - Пловдив, тъй като не се обжалва негов акт и той няма правен интерес от настоящия процес.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, с участие на надлежната страна - началникът на ІІ РПУ-Пловдив.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2 от ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ от 25. 02. 2005 г., постановено по административно дело № 110/2005 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. Р. М.П.