ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26

гр. София, 17. 01. 2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 51 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „С. Транс“ ЕООД срещу определение на Пловдивски окръжен съд, с което, след отмяна на обжалваното първоинстанционно определение, ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за производството, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

О. С. То дружество „К.“ оспорва жалбата с възражения за недопустимост, за отсъствие на основание за допускане на касационно обжалване и по същество.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от частния жалбоподател частичен иск по чл. 134 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на съищеца „База-СС“ ЕООД сумата 30000 лв., част от общо вземане в размер на 5000000 лв.

С определение № 413/18. 04. 2018 г. първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на иска. Със същото определение е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на съдебни разноски.

В частта относно прекратяването на производството определението не е обжалвано от страните.

В срока за обжалване ответникът е подал частна жалба срещу това определение в частта относно разноските, по която въззивният съд е постановил обжалваното въззивно определение, като е отменил първоинстанционното в обжалваната част и е осъдил ищеца да заплати разноски в размер на 1450 лв.

Частната касационна жалба е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 и ал. 4 ГПК.

Налице е и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280,...