Производство по чл. 218а и сл. ГПК отм. вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.

С решение № 214 от 03. 08. 2008 г. по гр. д. № 28/07 г. Окръжен съд гр. Б. е осъдил „Х” А. гр. С. да заплати на А. Г. Н., Н. Г. Н. и Д. Г. И. 79200 лв. обезщетение за ползуване на нива от 1. 984 дка в м. „К”, имот № 0* по плана на гр. С., за периода от 18. 01. 2002 г. до 18. 01. 2007 г. Отхвърлил е иска за разликата до предявения размер, за 20611 лв. мораторна лихва за периода от 01. 06. 2000 г. до 18. 01. 2007 г. и за месечен наем от 2000 лв. за период от 6 м., считано от датата на подаване на исковата молба.

С решение № 104 от 17. 12. 2007 г. по гр. д. № 166/07 г. Апелативен съд гр. Б. е оставил тавил в сила първоинстанционното решение.

Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от „Хелио - тур - С” АД. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.

Ответниците по касация оспорват жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК отм.,

вният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:

За да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната му от касатора част въззивният съд е приел че същият не е бил лишен от право за участие по делото, тъй като е бил редовно призован по седалището на фирмата посочена в удостоверението за актуално състояние. Размерът на обезщетението съдът определил въз основа на допуснатата експертиза за среден пазарен месечен наем за исковия период.

В касационната жалба се твърди че касаторът е бил нередовно призован и не е могъл да вземе участие в делото. Нарушен бил и материалния закон, тъй като с ангажираните доказателства претенцията на ищците не била доказана.

Доводите за нередовност на процедурата по призоваване пред първоинстанционния съд не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Дори призоваването на касатора пред тази инстанция да е било опорочено, във въззивното производство ответникът може да ангажира доказателства и да осъществи пълноценна защита на правата си, тъй като и въззивният съд е съд по същество на спора. Процедурата обаче не е опорочена, тъй като ответникът е бил призован чрез обратна разписка по седалището на фирмата в к. к. „К” гр. С., т. е. по реда на чл. 48 ГПК отм., Няма нарушение и на материалния закон. Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. За да се уважи този иск трябва да е на лице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и причинна връзка между обедняването и обогатяването. Видно е от данните по делото че ищците са възстановени собственици по земеделската реституция на процесния имот. С влязло в сила решение по гр. д. № 2532/01 г. на Районен съд гр. Б. е отхвърлен предявения от „Х” А. срещу ищците в настоящото производство установителен иск за собственост за имота. Безспорно е установено, че имотът се намира в района на къмпинг „К” и се ползува от касатора. Размерът на обезщетението е определен от вещо лице по средна пазарна цена на метър за ползуване на къмпинг през активния и неактивен сезон. Заключението не е оспорено от касатора включително и във въззивното производство. Тъй като искът е доказан по основание и размер, касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК отм., ВКС

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 17. 12. 2007 г. по гр. д. № 166/07 г. на Апелативен съд гр. Б..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: