Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Т. И. Т. срещу решение № 231 от 12.VІ.2009 год. по внохд № 321/2009 год. на Софийския апелативен съд.

В жалбата се оспорват приетите за установени факти и се иска да се приложи чл. 9, ал. 2 НК.

В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата.

Представителят на ВКПр намира по повод подадената жалба отделни неправилности на въззивното решение и предлага ВКС да ги отстрани, като отмени наложеното на подсъдимия наказание глоба и определи минимална периодичност на срещите с пробационен служител.

Върховният касационен съд установи:

С присъда № 62 от 20.ІІ.2009 год. по нохд № 3468/2008 год. на Софийския градски съд, подсъдимият Т. Т. е признат за виновен в това, че на 7.ІV.2007 год. в София е дал 10 лева на длъжностно лице – полицая М.В.И – за да не извърши действия по служба, за което и на основание чл. 304, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б.”б” НК е наказан с пробация за срок от 10 месеца, включваща задължителна регистрация на Т. на настоящия му адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и с 1000 лева глоба.

С обжалваното решение присъдата е изменена, като срокът на пробационните мерки е намален на по 6 месеца, а глобата – на 500 лева.

Жалбата е неоснователна.

Подсъдимият е осъден след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, признанието му за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е подкрепено с други доказателствени средства /изброени са на л. 3 от мотивите към първоинстанционната присъда/ и оспорването им сега, поради възникналото у Т. убеждение, че е „станал жертва на… провокативно поведение от с. на свидетелите по делото”, не дава основание за касационна проверка.

Искане, деянието на подсъдимия да не се квалифицира като престъпление, е било правено и пред въззивния съд, който обосновано го е отхвърлил с доводи, чиято правилност се споделя.

Не е допуснато нарушение на материалния закон с налагането на подсъдимия и на кумулативно предвиденото наказание глоба, което непосредствено следва от редакцията на чл. 55, ал. 3 НК.

Допуснато е нарушение на материалния закон – чл. 42б, ал. 2 НК – с непосочването периодичността на срещите с пробационен служител. Решението на въззивния съд е постановено след 1.VІ.2009 год. и след влизането в сила на ЗИДНП, обн.,ДВ, бр. 27/2009 год., с който ал. 2 на чл. 42б НК е изменена и минималната периодичност на срещите между осъдения и пробационния служител е определена на 2 пъти седмично. Въззивният съд е мотивирал необходимостта, това наказание да се наложи за минималния срок, което предполага минимална периодичност и при изпълнението на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, б.”б” НК.

Предвид горното и чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение № 231 от 12.VІ.2009 год. по внохд № 321/2009 год. на Софийския апелативен съд като определя провеждането два пъти седмично на срещите между подсъдимия Т. И. Т. и пробационен служител.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: