О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 993

гр. София, 15. 12. 2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,

в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1499 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила касационна жалба от В. Д. Н., срещу решение № 73 от 17. 01. 2014г. по гр. д. № 3110/2013г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, в частта, с която съдът е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 226 ал. 1 от КЗ за разликата над 17 350 лева до пълния претендиран размер от 64 350 лева. Касаторът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е изключително занижен и е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, както и в нарушение на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, като съдът неправилно е приел, че настъпването на процесното пътно произшествие е предпоставено от противоправното поведение на всеки от двамата участници в него. Счита, че следва да му бъде присъден пълният размер на претендираното от него обезщетение, тъй като в съдебното дирене не е установено той да е допринесъл по какъвто и да е начин за настъпването на процесното ПТП.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1- т. 3 от ГПК. Касаторът в изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК сочи, че по въпроса за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди обжалваното решение е постановено...