Производството е по реда на чл. 33-40 ЗВАС във връзка с чл. 132, ал. 2 във връзка с чл. 131, ал. 2 ДПК. Образувано е по касационните жалби на Регионалният данъчен директор при РДД гр. Б. и на

“Тракер” ЕООД, гр. Б., представлявано от У. И. М. Апостолов

, срещу решение № 38/2005 год., постановено по адм. д. № 969 по описа за 2004 год. на Бургаския окръжен съд, Административно отделение, ІІІ състав. В касационните жалби се прави оплакване, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК, приложим в това производство според препращащата разпоредба на чл. 11 ЗВАС. Изложени са подробни съображения. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите по изложени аргументи.

Настоящият състав на ВАС, първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и посочените в нея касационни основания, според чл. 39 ЗВАС, намира следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 132, ал. 1 ДПК. Те са процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни.

С Решение № 38/2005 год., постановено по адм. д. № 969/2004 год., Бургаския окръжен съд е отменил Решение № 4257/23. 07. 2004 год. за отказ за прихващане или връщане, издадено от ръководител екип в ТДД “РД” гр. Б. в частта, с която на “Тракер” ЕООД по справката - декларация за м. май 2004 год. е отказано възстановяване на сумата от 1754 лв., представляваща ДДС върху митни сборове, възстановил е тази сума на жалбоподателя и е присъдил в полза на “Тракер” ЕООД, гр. Б. разноски в размер на 112 лв. Недоволен от така постановеното решение на БОС, Регионалният данъчен директор при РДД гр. Б. го е обжалвал в тази си част.

“Тракер” ЕООД, гр. Б., представлявано от У. И. М. Апостолов

е атакувал...