Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд във връзка с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на “Асеновградски строител” ООД – гр. А., представлявано от управителя Д. Н. В., против решение от 28. 02. 2005 г., постановено по адм. дело № 284 от 2003 г. на Пловдивския окръжен съд - административно отделение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. ”в” ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. Касаторът твърди, че съдът в противоречие с разпоредбите на ЗДДС и ТР № 5 от 2004 г. на Върховния административен съд приема, че няма правото на данъчен кредит, въпреки че не е доказано получено от него данъчно предимство. По отношение на приетите за липсващи реквизити във фактурите се твърди в жалбата, че съдът също не е съобразил указанията, дадени в цитираното тълкувателно решение. Моли съда да се отмени решението и да се уважи жалбата му, като се отмени ДРА в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - Регионалната данъчна дирекция - гр. П., чрез пълномощника си оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и неправилност на решението в обжалваната част. Счита, че решението следва да бъде отменено.

Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания по смисъла на чл. 39 ЗВАС, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 132, ал. 1 ДПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

С обжалваното решение...