Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на А. Ц. А., В. С. В., А. Ц. С., П. Г. Л. и С. Ц. С. против решение № 607 от 06. 02. 2015 г. по адм. дело № 10843 / 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 372 от 08. 10. 2014 г. по преписка № 260/ 2011 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че с издаването на заповеди за прекратяване на служебните правоотношения на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от Закон за Държавна агенция „Национална сигурност (ЗДАНС), председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ осъществява спрямо всеки един от жалбоподателите пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗД) по признак „възраст“ и на председателя на Д. на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗД са дадени препоръки. Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решението на КЗД да бъде отхвърлена.
Ответникът - Комисия за защита от дискриминация не изразява становище по касационните жалби.
Ответникът – председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ оспорва касационните жалби и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като на агенцията са присъди възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което са допустими.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения:
Решението на Административен съд София - град е поставено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че оспореното решение № 372 от 08. 10. 2014 г., въпреки че е издадено от компетентния орган съгласно правомощията на КЗД, изброени в чл. 47 ЗЗД, в предвидената в чл. 66 от ЗЗД писмена форма, с установените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила, подлежи на отмяна поради противоречие с материалноправни разпоредби.
Заключението на съдебния състав, че решението на административния орган е постановено в нарушение нормите на ЗЗД е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Цитираният нормативен акт предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1. Както пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2, така и непряката по чл. 4, ал. 3 от ЗЗД представляват поставяне на лицето в по - неблагоприятно положение в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 от ЗЗД) или поставяне на лицето в по - неблагоприятно положение на основата на някой от признаците в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД чрез привидно неутрална норма (чл. 4, ал. 3 от закона). Във всеки от случаите неблагоприятното третиране на лицето следва да е на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или в случая да е на база възрастта. В конкретния казус правилно и в съответствие със смисъла на посочените текстове съставът на административния съд приема, че с издаването на заповедите за прекратяване на служебните правоотношения на всеки от жалбоподателите на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС – поради придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) от страна на председателя на Д. в качеството на орган по назначаването не е осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо жалбоподателите и същите не се третирани по - неблагоприятно на основа на признак „възраст“. Аргументирано е заключението, че факторът „възраст“ не е отчетен при прекратяване на служебните правоотношения на жалбоподателите, тъй като съобразно релевантните за фактическия състав на нормата на чл. 69, ал. 3 от КСО в ред. до ДВ бр. 61/ 2015 г. обстоятелства, придобиването на право на пенсия по цитирания текст е независимо от възрастта. В подкрепа на направените от съда изводи е и фактът, че независимо че служебните им правоотношения са прекратени на едно и също основание, към датата на прекратяване всеки от жалбоподателите е на различна възраст (между 50 – 56 години). Следователно заповедите не са съобразени с възрастта на адресатите, а с наличието на основанията за прекратяване на служебните правоотношения съгласно чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС във връзка с чл. 69, ал. 3 от КСО, поради което, а също и с оглед обстоятелството, че не са налице доказателства, които да установяват, че по признак „възраст“ жалбоподателите са третирани различно в сравнение с други служители на Д., които също отговарят на условията за пенсиониране по чл. 69, ал. 3 от КСО, правилно първоинстанционният съд приема, че при издаване на заповедите за прекратяване на служебните правоотношения, жалбоподателите не са третирани неблагоприятно и дискриминация по признак „възраст“ спрямо тях не е осъществена.
Възраженията за допуснато неравенство в третирането, основани на Директива 2000/78/ ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, правилно са приети за неоснователни, тъй като цитираната директива принципно не изключва различното третиране по признак възраст. В този смисъл е разпоредбата на чл. 6 от директивата, според която „разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими“. Следователно дори да се установи, че възрастта на жалбоподателите е взета предвид при издаване на заповедите за прекратяване на служебното правоотношение и същите са третирани различно поради възрастта си (което не е направено), то постановяването на тези актове не представлява дискриминация, тъй като е насочено към постигане на установена от закона и съобразена със социалните изисквания цел, като предприетите мерки не надхвърлят необходите за осъществяване на целта. В случая с оглед спецификата и изискванията на държавната служба в Държавна агенция „Национална сигурност“, преценката за общия осигурителен стаж и продължителност на службата във ведомството, през които служителите могат да допринесе за развитието на служебната дейност, е направена от законодателя (условията са регламентирани в КСО). Ето защо настъпването на основанията, установени в кодекса, не поставя в служителите в неравностойно положение, тъй като решението на органа по назначаването да приложи законовите изисквания ограничава единствено възможността за изпълнение на длъжност в агенцията.
С оглед изложеното законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че с прекратяване на служебните правоотношения на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС председателят на Д. не осъществява дискриминация по отношение на жалбоподателите. На тази база в съответствие със закона е и заключението, че решението на КЗД, с което спрямо жалбоподателите е установена пряка дискриминация по признак „възраст“ и на председателя на Д. са дадени предписания по реда на чл 47, т. 6 от ЗЗД за спазване на изискванията, уреждащи равенство в третирането, е в противоречие с нормативната уредба и следва да бъде отменено.
Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателите следва да заплатят на Държавна агенция „Национална сигурност“ сумата 300. 00 възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 607 от 06. 02. 2015 г. по адм. дело № 10843 / 2014 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА А. Ц. А., В. С. В., А. Ц. С., П. Г. Л. и С. Ц. С., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адв. Б. М. да заплатят на Държавна агенция „Национална сигурност“, [населено място], [улица] сумата 300 (триста) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.