Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 4, офис 8, срещу Решение № 6090 от 16. 10. 2014 г., постановено по адм. дело № 11620/2013 г. по описа на Административния съд – С. – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № [ЕГН] от 11. 07. 2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – [населено място], потвърден с Решение № 1835 от 28. 10. 13 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – [населено място] при Централно управление (ЦУ) на НАП и [фирма] е осъдено да заплати в полза на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 3 953. 71 лв.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че от представените доказателства не се установява, че процесните доставки на стоки и услуги са реално осъществени. По отношение на дължимите суми за осигурителни и здравни вноски, счита, че сумите са грешно изчислени и са включени служители, които са напуснали дружеството в периода на извършваната проверка. Иска отмяна на съдебното решение и РА.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез юрк. Б. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № [ЕГН] от 11. 07. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 1835 от 28. 10. 13 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07. 2011 г., м. 10. 2011 г., м. 03. 2012 г., м. 05. 2012 г., м. 06. 2012 г. и м. 07. 2012 г., както следва: по фактура № [ЕГН] от 29. 07. 2011 г. и фактура № [ЕГН] от 29. 10. 2011 г., издадени от [фирма], с предмет на доставка „консултантска услуга по дело 7795/2010 г.”, с данъчна основа в общ размер на 40 400 лв. и ДДС в общ размер на 8 080 лв.; по фактура № [ЕГН] от 26. 03. 2012 г., издадена от [фирма], с предмет на доставка „текущ ремонт”, с данъчна основа в размер на 13 200 лв. и ДДС в размер на 2 640 лв.; по фактура № [ЕГН] от 08. 05. 2012 г. с данъчна основа в размер на 108 500 лв. и ДДС в размер на 21 700 лв., с предмет на доставка „проучване и консултиране по сделка с контрагенти от Германия“, фактура № [ЕГН] от 22. 05. 2012 г. с данъчна основа в размер на 150 000 лв. и ДДС в размер на 30 000 лв., с предмет на доставка „изготвяне документи, сключване договори и посредничество за доставка на товарни автомобили от Германия“, и фактура № [ЕГН] от 23. 07. 2012 г. с данъчна основа в размер на 106 100 лв. и ДДС в размер на 21 220 лв., с предмет на доставка „консултация и посредничество по сделка за покупко-продажба“, всички издадени от [фирма]; по фактура № [ЕГН] от 05. 06. 2012 г. с данъчна основа в размер на 42 540 лв. и ДДС в размер на 8 508 лв., с предмет наа доставка „резервни части, компоненти и материали“, фактура № [ЕГН] от 12. 06. 2012 г. с данъчна основа в размер на 43 600 лв. и ДДС в размер на 8 720 лв., с предмет на доставка „резервни части, компоненти и материали“; фактура № [ЕГН] от 22. 06. 2012 г. с данъчна основа в размер на 44 960 лв. и ДДС в размер на 8 992 лв., с предмет на доставка „резервни части, компоненти и материали“; фактура № [ЕГН] от 26. 06. 2012 г. с данъчна основа в размер на 73 400 лв. и ДДС в размер на 14 680 лв., с предмет на доставка „резервни части машина за чаши“ и фактура № [ЕГН] от 07. 07. 2012 г. с данъчна основа в размер на 49 150 лв. и ДДС в размер на 9 830 лв., с предмет на доставка „резервни части по опис“, издадени от [фирма]; по фактура № [ЕГН] от 30. 07. 2012 г. с данъчна основа в размер на 25 000 лв. и ДДС в размер на 5 000 лв., с предмет на доставка „Счетоводна услуга”, издадена от [фирма] и са начислени допълнителни задължения за осигурителни вноски, както следва: вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) в размер на 5 104. 44 лв., ведно с прилежащите лихви, бноски за здравно осигряване (ЗО) в размер на 3 398. 39 лв., ведно с прилежащите лихви, вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) – универсален пенсионен фонд в размер на 1 630. 37 лв., ведно с прилежащите лихви и дължими лихви за вноски за фонд ГВРСН в размер на 4. 22 лв.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу спорния РА.

За да постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК.

По време на ревизията са представени: договор за абонаментно правно обслужване от 01. 03. 2010 г., сключен между ревизираното лице и [фирма], процесните фактури и отчетни листа за извършените правни услуги; по доставката на услуга от [фирма] са представени процесната фактура, протокол – акт обр. 19 и удостоверение, издадено на доставчика от К. на строителите в България; по доставките на услуги от [фирма] са представени спорните фактури, договор за посредничество от 30. 09. 2011 г., консултантски договор от 30. 09. 2011 г., договор за консултации и постедничество от 28. 05. 2012 г. и отчетни листа за извършени консултации; по доставката на услуга от [фирма] са представени спорната фактура и договор за счетоводни услуги от 05. 05. 2012 г.; по доставките на стоки от [фирма] са представени спорните фактури, договор за покупко-продажба на машина от 25. 06. 2012 г., договор за покупко-продажба на резервни части, материали и компоненти от 02. 04. 2012 г., описи на материалите с подпис и печат единствено на доставчика, приемо-предавателен протокол за закупената машина и фактури за прдходни доставки. По делото е назначена ССЕ. Вещото лице е дало заключение, че процесните фактури са отразени в счетоводството на ревизираното лице и при доставчиците, но част от фактурите не са платени.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно приетите в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност е достигнал до извода за законосъобразност на спорния РА, поради липса на реално осъществяване на процесните доставки на стоки и услуги. За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е счел, че от представените доказателства не се установява, че доставчиците [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] са разполагали с необходимите специалисти, за да предоставят, посочените във фактурите услуги на ревизираното лице. По отношение на спорните доставки на стоки, по издадените фактури от [фирма], първоинстанционният съд е приел, че фактурите са подписани единствено от доставчика, а от представените доказателства не се установява преминаването на собствеността от доставчика при ревизираното лице. Предмета на доставките в спорните фактури е описан твърде общо и не може да се съпостави с останалите представени доказателства. От представените доказателства не се доказва и, че доставчикът е разполагал с процесните количества стока. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, от което единствено се установява, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и не е извършено плащане по всички фактури.

Първоинстанционният съд е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на допълнитело определените задължения за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО. Органа по приходите е приложил приложимите за периода разпоредби, а ревизираното лице не е успяло да обори правилността на констатациите в ревизионния доклад. Решението е правилно.

Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, разгледал е всяко отделно възражение и твърдение на страните, по правилата на логиката е разгледал всеки установен факт във връзка с останалите и въз основа на всички заедно е обосновавал правните си изводи.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства не се установява, че процесните доставки на стоки и услуги са реално осъществени. Действително по отношение на спорните доставки на услуги са представени спорните фактури и договорите, сключени между ревизираното лице и достачиците, но от представените доказателства не се установява, че доставките са извършени. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства по доставката от [фирма] не се установява, че доставката е реална. Сочения за пряк извършител на услугите П. М. има сключен граждански договор за абонаментно правно обслужване и с ревизираното лице. По делото не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал с кадрова обезпеченост, за да осъществи процесните консултантски услуги, както и доказателства, че услугите са извършени във връзка с адм. дело № 7795/2010 г. по описа на АССГ, тъй като в това производство ревизираното лице се е представлявало от адв. С. А. и юрк. М.. От представените доказателства не се установява на кой обект е извършена спорната услуга „текущ ремонт“ по издадената фактура от достачика [фирма]. Твърдението на касатора, че ремонта е извършен в негов офис не е доказано и не е извършена проверка на място. Освен това не е ясно кой е закупил материалите, вложени в спорния ремонт. По тази доставка не са представени и конкретни доказателства за извършено плащане. По отношение на доставките на услуги от доставчиците [фирма] и [фирма] съдът правилно е приел, че по делото не е установено дружествата да са разполагали с кадрова обезпеченост. Не са представени конкретни доказателства за извършените консултантски услуги от [фирма]. Не е ясно как и къде са търсени клиенти, кога, къде и какво е естеството на водените преговори, както и какъв е резултата от тях. Не е ясно дали някой от преговорите са довели до покупко-продажба на моторни превозни средства. Освен това основната дейност на [фирма] е предпечатна подготовка. По отношение на доставката на счетоводна услуга от [фирма] по делото не са ангажирани никакви конкретни доказателства за вида на предоставените счетоводни услуги, поради което първоинстанционния съд правилно е приел, че доставката не е реална. По отношение на спорните доставки на стоки от [фирма], първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства не се установява, че доставчика е разполагал със процесните стоки, не е доказано приемо-предаването на стоките от доставчика на ревизираното лице и не е установена последващата им реализация от страна на задълженото лице.

По отношение на допълнитело определените задължения за осигурителни вноски касаторът е изложил бланкетни оплаквания, че сумите са грешно изчислени и са включени служители, напуснали дружеството. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за ревизирания период в [фирма] има назначени работници при условията на трета категория труд, като данните относно сключените и прекратените трудови договори през отделните години са отразени подробно на стр. 12 и 13 от процесния РА. Върху изплатените трудови възнаграждения на лицата, работещи при условията на трета категория труд, правилно са начислявани дължимите осигурителни вноски на основание чл. 6 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) за ДОО по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, на основание чл. 157 от КСО за ДЗПО, на основание чл. 20, ал. 1 от ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ) за фонд ГВРСН, както и на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) за фонд НЗОК. Касатора не е посочил кои лица са напуснали дружеството и кога се е случило това, установяването на които обстоятелства би представлявало основание за корекция на определените с РА задължения за задължителни осигурителни вноски.

По изложените съображения касационната жалба е изцяло неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 953. 71 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6090 от 16. 10. 2014 г., постановено по адм. дело № 11620/2013 г. по описа на Административния съд – С. – град.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 4, офис 8, да заплати на Дирекция “ОДОП”- [населено място] при ЦУ на НАП, юрисконсулско възнаграждение в размер на 3 953. 71 (три хиляди деветстотин петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.