Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 245, ал. 1, т. 13 вр. чл. 247, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи отм. вр. §15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за Министерство на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53/2014г.).

Образувано е по жалба на П. Г. А. срещу заповед № К-4531/26. 04. 2013г. на Министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебно правоотношение с държавен служител в МВР, в която се твърди, че неправомерно не му е изплатено полагащото му се обезщетение по чл. 247, ал. 1 от ЗМВР отм. , дължимо при неспазване срока на предизвестие при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР отм. , Не са наведени конкретни са доводи за неправилност и незаконосъобразност. Претендира се изплащане на обезщетение за недадено предизвестие от ответника, в размер на последното му едномесечно брутно трудово възнаграждение, възлизащо на 1800 лева (хиляда и осемстотин лева), ведно със законната лихва, считано от подаване на жалбата, както и направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител редовно упълномощен да представлява Министерство на вътрешните работи и министъра на вътрешните работи, оспорва основателността на жалбата и претендира отхвърлянето й.

В открито съдебно заседание, проведено на 14. 03. 2016г., оспорващият изрично заявява, че не обжалва заповед № К-4531/26. 04. 2013г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебно правоотношение с държавен служител в МВР.

Следва да се отбележи, че жалбата, в частта срещу заповед № К-4531/26. 04. 2013г. на министъра на вътрешните работи е недопустима и поради просрочие на същата. Същата е съобщена на оспорващия на 08. 05. 2013г., видно от собственоръчно вписана от него забележка. В заповедта изрично е посочен реда и срока за обжалване на същата. От 08. 05. 2013г. до подаване на жалбата с вх. №4823/26. 02. 2015г. безспорно е изтекъл указания 14-дневния срок за обжалване. Сроковете за обжалване са преклузивни и с изтичането им се погасява самото право на жалба, което е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните за разглеждането на спора по същество.

С оглед изричното изявление на оспорващия досежно предмета на спора и поради просрочие на жалбата, в частта, срещу заповед № К-4531/26. 04. 2013г. на министъра на вътрешните работи, същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

Жалбата, в частта, в която е предявен иск за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във вр. чл. 247, ал. 1 от ЗМВР отм. , съдът намира за допустима предвид установения 3-годишен срок за предявяване на имуществени спорове от държавни служители, съгласно чл. 244 от ЗМВР отм. чл. 125 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ).

Разгледана по същество жалбата, в допустимата за разглеждане част, е неоснователна.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - П. отделение, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК и съобрази доводите на страните, приема следното от фактическа страна:

Със заявление рег. №У-43629/17. 04. 2013г. П. А. изразява желанието си да бъде прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР отм. , считано от 08. 05. 2013г.

В съотвествие с горното заявление, Министърът на вътрешните работи постановява заповед № К-4531/26. 04. 2013г., с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР отм. прекратява служебното правоотношение на главен инспектор П. Г. А. – началник на сектор в Главна дирекция „Национална полиция” – МВР, категория В, поради придобиване право на пенсия при условия на член 69 от Кодекса за социално осигуряване, по искане на служителя, считано от датата на връчване на заповедта. Изрично е вписано на служителя да се изплатят полагащите се обезщетения ЗМВР, но не са определение по основание и размер.

Видно от саморъчно вписаната забележка от оспорващия, горната заповед му е връчена на 08. 05. 2013г. – датата посочена от него в заявлението му и от този момент тя е произвела своето действие, съгласно чл. 249, ал. 2 ЗМВР отм.

С. З вх. № У-57157/29. 05. 2013г. оспорващият отправя покана до Директора на Главна дирекция „Национална полиция”, поради пенсионирането му на основание заповед № К-4531/26. 04. 2013г. на Министъра на вътрешните работи да му бъде изплатено едномесечно обезщетение на основание чл. 247, ал. 1 от ЗМВР отм. .

С писмо рег. №У-58115 от 31. 05. 2013г. Директора на Главна дирекция „Национална полиция” уведомява оспорващия, че обезщетение по чл. 247, ал. 1 от ЗМВР не му се дължи.

При така установената фактическа обстановка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд – П. отделение прави следните правни изводи:

Страните не спорят по фактите и относно законосъобразността на прекратеното правоотношение на служителя в МВР поради придобиване право на пенсия при условия на член 69 от Кодекса за социално осигуряване.

Предмет на спора е претендирано присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие, представляващо неизпълнение на облигационно задължение, произтичащо от прекратяване на служебното правоотношение на П. Г. А. на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 във вр. чл. 247, ал. 1 от ЗМВР отм. , съгласно заповед № К-4531/26. 04. 2013г. на министъра на вътрешните работи. Спорен от правна страна е въпроса относно дължимостта на обезщетението за неспазено предизвестие при прекратяване на служебното правоотношение.

Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1 т. 13 от ЗМВР отм. служебното правоотношение може да бъде прекратено по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. В конкретния случай, видно от заявление рег. №У-43629/17. 04. 2013г., подписано лично от П. А. е изразена волята му за прекратяване на служебното му правоотношение, като изрично от оспорващия е установен начален срок – считано от 08. 05. 2013г. Административният орган приема отправеното предложение като постановява заповед № К-4531/26. 04. 2013г, с която изцяло уважава искането на служителя. Макар и постановена на 26. 04. 2013г., административният орган съобразява нормата на чл. 249, ал. 2 от ЗМВР отм. и връчва заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на 08. 05. 2013г., от която дата тя поражда своето действие и настъпват нейните правни последици.

С отправяне на искането за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1 т. 13 от ЗМВР отм. служителят осъществява, предоставената му от закона правната възможност да посочи определен или определяем момент, от който да се счита прекратено служебното му правоотношение. Със своите действия органът приема предложението на служителя за прекратяване на служебното правоотношение и изцяло го удовлетворява. В конкретния случай може да се направи аналогия с прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие, при което обезщетение за неспазено предизвестие не се дължи.

Доколкото датата на прекратяване на служебното правоотношение е посочена от самия служител в заявлението му, то в конкретния слуай е неприложима нормата на чл. 247, ал. 1 от ЗМВР отм. , Хипотезиса на правната норма на чл. 247, ал. 1 от ЗМВР отм. следва да се приложи, в случай че служебното правоотношение се прекрати на основание чл. 245, ал. 1, т. 5, 7, 13 и 15 от ЗМВР отм. по инициатива на органа по назначаването. В тези случаи, органът в условията на оперативна самостоятелност, при преценка по целесъобразност, решава дали ще спази срока на предизвестие или ще изплати обезщетение за неговото неспазване.

С оглед на гореизложеното съдът намира претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 1800 лева (хиляда и осемстотин лева) за неспазено предизвестие при прекратяване на служебно правоотношение по чл. 245, ал. 1 т. 13 от ЗМВР отм. за неоснователна. Неоснователността на главното вземане влече след себе си и неоснователност на акцесорното, поради което следва да се отхвърли и искането за присъждане на законна лихва, считано от подаване на жалбата.

Водим от горното, тричленен състав на Върховния административен съд – П. отделение РЕШИ:

О. Б. Р. жалбата на П. Г. А., в частта, срещу заповед № К-4531/26. 04. 2013г. на министъра на вътрешните работи и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в тази част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Г. А., в частта, в която се иска присъждане на обезщетение в размер на 1800 лева (хиляда и осемстотин лева) за неспазено предизвестие при прекратяване на служебно правоотношение по чл. 245, ал. 1 т. 13 от ЗМВР отм. със заповед № К-4531/26. 04. 2013г. на министъра на вътрешните работи, ведно с присъждане на законна лихва, считано от подаване на жалбата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.