Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по искане на П. М., Р. М., Т. Б., М. Б. за отмяна на влязло в сила решение №5163/11. 05. 2015г., постановено по адм. д.№ 1049/14 г. по описа на ВАС, ІІІ-то отделение. Молителите сочат като правно основание на своята молба чл. 239, т. 1 АПК, а като фактически основания – удостоверение за данъчна оценка за недвижим имот с идентификатор 68134. 1353. 126, издадено от данъчна служба «ПАМДТ» СО-район «Надежда», за което се твърди, че е ново писмено доказателство по смисъла на соченото правно основание и обстоятелството, че размерът на обезщетението за имота следва да се определи по двойна данъчна оценка, както и като ново обстоятелство се сочи предложението на МС за сключване на споразумение, за което се твърди, че е ново обстоятелство по смисъла на същата разпоредба. Изложени са съображения, че удостоверението за данъчна оценка на имота е съществувало към момента на устните състезания по делото и събирането му е било от съществено значение за спора, за което съдът в нарушение на принципа на служебното начало, не е дал указания на жалбоподателите за представянето му, а впоследствие с решението си, този пропуск е «вменен във вина и процесуално бездействие на жалбоподателите». Твърди се от молителите, че съдът е бездействал и не е дал указания на жалбоподателите, че ако се докажат твърдението им, че имотът попада в урбанизирана територия, то той вече не е земеделска земя и не се оценява като такава, а начина на определяне на обезщетението при липса на пазарни аналози се извършва на база двойна данъчна оценка на имота, издадена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС вр. с чл. 96, ал. 1 ППЗДС. Поддържа се, че процесуалното бездействие на съда е довело до постановяване на незаконосъобразно и несправедливо решение по...