Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез адв. Ш., против решение № 2735/12. 12. 2014 г., постановено по адм. дело № 1917/2013 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция. Моли също, да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – Агенция „Митници” - [населено място] редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не взема становище по касационната жалба.

Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховния административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е отхвърлил като неоснователна исковата молба на [фирма], с адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] против Агенция „Митници” - С., в която предявената претенция е да бъде заплатена сумата от 1264, 14 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразно определяне на задължение за внасяне на депозит в размер на 4921, 14 лева като обезпечение за изпълнение на митническо задължение, за което е било издадено решение № 371 от 21. 02. 2012 г. на Н. М – П., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение № 1323/06. 06. 2012 г. по адм. дело № 825/2012 г. на Административен съд...