Производството по делото е образувано по жалба на В. Д. А., Б. Н. А. и А. Н. П., чрез адвокат В. П. - С. срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Р. Б от 12. 06. 2015 г, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 „Софийски околовръстен път от км. 0+780 до км 6+300 – изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства” на територията на Столична община, област С..
Решението се оспорва в частта му относно определеното обезщетение за отчуждената част от недвижим имот с номер по регистър 1325. 35, в землището на кв. Т., ЕКАТТЕ 68134-КККР, Р. Н, [община], в селскостопанска територия, нива с обща площ 2. 050 дка, от които отчуждени 0. 674 дка, стойност на паричното обезщетение – 7987 лева. Жалбоподателите твърдят, че определената като обезщетение за отчуждената част от имота парична стойност е занижена, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики и не представлява равностойно парично обезщетение.
Ответната страна - Министерски съвет на Р. Б, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част.
Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС – посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти.
В оспорената му част Решение № 438/12. 06. 2015 г. на Министерски съвет на Р. Б постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор № 68134. 1325. 35, в землище Т., район Надежда, Столична община, селскостопанска територия, нива, с обща площ 2. 050 дка, от който отчуждени 0. 674 дка, стойност на паричното обезщетение – 7987 лева, собственост на жалбоподателите В. Д. А., Б. Н. А. и А. Н. П.. От представеният по делото договор за доброволна делба, обективиран в акт №6, т. III, рег. №17731/2007 г. и удостоверение за наследници №763/01. 07. 2015 г. на Столична община се установява правото на собственост върху имота на жалбоподателите.
От представените и приети по делото скица №15-264446/31. 07. 2014 г., презаверена на 06. 03. 2015 г. и №15-303197/16. 07. 2015 г., издадени от С. [населено място] е видно, че имот с идентификатор 68134. 1325. 35, част от който е предмет на отчуждаване с обжалваното решение, с адрес [населено място], район Надежда, местност Чучулица - Т. е с трайно предназначение на територията „земеделска” и начин на трайно ползване „нива”.
По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имот с идентификатор 68134. 1325. 35 съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е изготвило заключение по делото, съгласно което стойността на обезщетението, определено по пазарни аналози за земеделски земи за Р. Н за относимия период, от 02. 04. 2015 г. до 02. 04. 2014 г., възлиза на сума в размер на 4183 лева. Оценката на административния орган е в размер на 7987 лева и също е изготвена по пазарни аналози. Разликата се дължи на това, че при изготвяне на оценката административният орган е използвал само част от относимите сделки. Съдът възприема заключението на експертизата, като мотивирано и компетентно. Искането на жалбоподателите същата да не се кредитира е неоснователно, тъй като се основава на представените от страните доказателства, удостоверяващи извършени сделки с имоти, със сходни на отчуждавания характеристики, в относимия период, определен от ЗДС. Представени от тях доказателства правилно не са включени при определяне на размера на дължимото се обезщетение, тъй като не отговарят на законовите изисквания на §1а, т. 2 от ДР на ЗДС, като обратното не се и твърди.
Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС „равностойно парично обезщетение” е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая имота на жалбоподателите, част от който се отчуждава, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е с предназначение земеделска земя. Видно от доказателствата по делото, скици от С. С., отчуждаемия имот попада в район Надежда, местността Чучулица – Т. и е с начин на трайно ползване - нива. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, като може да включва както урбанизирани, така и земеделски територии. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район Надежда и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона е следвало да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчуждената част от собствения на жалбоподателите недвижим имот е следвало и е определено въз основа на сключени сделки, отговарящи на изискванията на §1а, т. 2 от ДР на ЗДС. При правилно възприетия начин на оценка, неправилно административния орган е определил обезщетение в размер от 7987 лева, използвайки само част от относимите пазарни аналози, а именно извършени сделки с имоти с подобни на отчуждавания характеристики в относимия период. Видно от заключението на експертизата, стойността на обезщетението възлиза на сума в размер на 4183 лева, при ползване на всички относими сделки. Тъй като размера на паричното обезщетение, установен по делото, е по нисък от определения от административния орган, то последния не може да бъде изменян, тъй като би се влошило положението на оспорващите. Несъстоятелно е твърдяното за незаконосъобразност на решението при липса на яснота относно възприетите от административния орган сделки, относими към определяне на дължимото се парично обезщетение. Същите отговарят на законовите изисквания, тези на §1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Твърдяното, че равностойното парично обезщетение следва да се определи при използване, като пазарен аналог, отговарящ на изискванията на закона, на сключено в относимия период споразумение по чл. 178 от АПК не намира опора в закона. Това споразумение не съставлява друга възмздна сделка по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, относима към определяне на обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от АПК потвърденото от съда споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение. Не е налице и твърдяната нищожност на оспореното пред съда решение на Министерски съвет, тъй като същото не е и не би могло да влезе в противоречие с постигнато споразумение по предходно решение на същия ответник. Негова последица е изплащане на дължимото се по постигнатото споразумение обезщетение, като не се твърди да не е изпълнено. При дадената от съда възможност от страна на жалбоподателите не бяха ангажирани доказателства, установяващи твърдяната незаконосъобразност на оспорения административен акт, при което неоснователно се твърди решаване на спора при непълнота на доказателствата.
С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Д. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], с адрес[жк], [улица], Б. Н. А., ЕГН [ЕГН], с адрес[жк], [улица] А. Н. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес]0, срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Р. Б от 12. 06. 2015 г, за отчуждаване на имоти и части от имот – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 „Софийски околовръстен път от км. 0+780 до км 6+300 – изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства” на територията на Столично община, област С. в обжалваната му част, относно определеното равностойно парично обезщетение за отчуждената част от собствения им имот с идентификатор по ККР № 68134. 1325. 35, находящ се в [населено място], Р. Н, Област С. град. Решението не подлежи на обжалване.