Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение № 439/09. 07. 2015 г. по административно дело № 469/2015 г. Административният съд – П. е обявил нищожността на заповед № ЗД-ЗД-2169/09. 06. 2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – П..

Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – П. с искане за отмяната му по съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответницата по касация С. П. П. от [населено място] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.

Другата касационна ответница – И. И. Ч. от [населено място], не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 30, ал. 2, чл. 29, т. 6 и т. 9 и чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДт) е прекратено настаняването на малолетната Н. И. Ч. с майка И. И. Ч. и баща неизвестен, в професионалното приемно семейство на С. П. П. и е разпредено детето да бъде отглеждано в биологичното му семейство.

Изводът си за нищожност на административния акт съдът е обосновал с това, че административният орган е разпоредил прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство и отглеждането му занапред в биологичното му семейство като постоянна мярка, а не временна, изземвайки по този начин правомощията на районния съд, регламентирани в чл. 30, ал....