О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2099

Гр.София, 28.04.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.4497 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. В. Т. срещу решение №.128/23.07.24 по г. д.№.233/24 на АС Варна в частта, с която предявеният от касатора иск с правно основание чл.238 ал.1 ЗМВР е отхвърлен за разликата над сумата 40 000лв. до 60 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 25.03.22г.

Ответната страна Областна дирекция на МВР Добрич не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че с оглед фактическите твърдения в исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяна от ищеца по време на изпълнение на служебните му задължения телесна повреда, призната за трудова злополука, с правно основание чл.238 ал.1 ЗМВР. В случая са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, която не е ограничена до посочения в разпоредбата размер /6, съответно 10 месечни възнаграждения/, а обхваща всички претърпени неимуществени вреди-които, обаче, щом го надхвърлят, следва да бъдат доказани. Страните не спорят, че са били в служебно правоотношение, по което Б.Т. е работел като „младши полицейски инспектор“; че на 25.03.22г. /към която дата...