Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], с ЕИК[ЕИК] срещу Решение № 213 от 11. 02. 2015 г., постановено по адм. д. № 2813 по описа на Административен съд – Пловдив (АСПв) за 2014 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма], срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 2 от 05. 09. 2014 г. (АУПДВ), издаден от директора на Б. дирекция за управление на водите в И. район с център П. (БДИБР), с който са установени задълженията му за такса за право на водовземане от минерална вода по Разрешително за водовземане № 01610189 от 30. 05. 2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите (министъра/ът), в размер на 7218, 00 лв. главница и 2982, 47 лв. лихви за 2011 г., в размер на 7884, 00 лв. главница и 1148, 01 лв. лихви за 2012 г. и в размер на 7884, 00 лв. главница и 346, 86 лв. лихви за 2013 г., и дружеството е осъдено да заплати на БДИБР сума в размер на 400, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон. Според касатора, неправилен е изводът на съда досежно наличието на компетентност на издателя на АУПДВ. Във връзка с възражението за неправилно определяне на таксите се твърди, че съдът не е съобразил позоваването в АУПДВ на Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000 г., в сила от 01. 01. 2001 г. (отм.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ бр. 50/01. 07. 2011 г., в...