Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Кофи, гражданин на Г., против Решение № 1387 от 09. 03. 2015 г. по адм. дело № 1174/2015 г. на Административен съд София-град (АССГ), с додводи за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон, необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът – Заместник-председателят на Д., чрез юрк. С., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Н. Кофи, гражданин на Г., против Решение № 9122 от 22. 12. 2014 г. на зам.-председателя на Д. при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут.За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и е съобразено с целта на закона.

Съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материално-правните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото...