4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2094

гр. София, 28.04.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 3462 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Т. Д. П., срещу въззивно решение № 3664/19.06.2024 г. по в. гр. д. № 3685/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 1994/10.02.2023 г. по гр. д. № 55930/2022 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. К. С., иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване на извършено от С. нарушение, представляващо дискриминация по признак лично положение и обществено положение, във връзка с действията по пр. № ЗМ 812 102-341/06.03.2020 г. на 08-о РУ – СДВР.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора естеството на правния спор, това заради което ищецът е „на дело” поставял основни въпроси, на които съда е избегнал да даде отговор и не ги е коментирал. Въпросите са формулирани в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК /инкорпорирано в касационната жалба/, изготвено от касатора, който притежава юридическа правоспособност, в три точки: 1. „Защо ответникът не е приложил разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от НПК, относно призоваването ми? Там е разписано, че ако отсъствам от адреса трябва да бъда призован чрез мои роднини или чрез домоуправителя“; 2. „Защо ответникът не ме е призовал на основание чл. 69, ал. ЗМВР?“ и 3. „Защо ответникът не е потърсил контакт с мен по телефона? Не е нужно да ме призовава по тел., а само да се свърже с мен и да ме извести, че имам призовка“. Въведен е и довод за необсъждане на всички възражения на жалбоподателя. Това оплакване касаторът свързва с твърдение за противоречие на въззивното решение с практика на ВКС - ППВС №7/65 г. , т.19 от ТР №1 /04.01.2002 г. ОСГК. Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280 ал.2 предл. 3-то ГПК.

Ответникът по касационната жалба, С. К. С. в писмен отговор, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът Т. П. е твърдял, че ответникът С. К. С., който бил зам.-началник на 08-о РУ на МВР, СДВР, в периода от 06.03.2020 г. до 13.10.2022 г., вкл. упражнил върху него тормоз във връзка с преписка № 812 102-341/06.03.2020 г., като отказал да го призове за разпит /при проверка на преписката ищецът установил, че до него били изготвени две призовки, в които било отразено, че не бил намерен на адреса/, макар и да разполагал с телефонния му номер и имейл адрес. Посочил дискриминационно третиране - извършена дискриминация по признак лично положение и обществено положение.

Преписката била образувана по подаден от ищеца сигнал срещу колега на ответника – началника на „Охранителна полиция“ при 08-о РУ на МВР и била разпределена на ответника за работа. В сигнала си от 28.02.2020 г. ищецът П. изложил, че устното призоваване от Св. В. и извършеното по нареждане на последния призоваване по телефона на ищеца не било редовно, защото не била налице неотложност по чл. 69, ал. 3 ЗМВР. В същия документ ищецът изложил твърдения факти и за поведение на служителя Д.. Ответникът събрал писмени сведения от служителите, имащи отношение към случая, във връзка с подадения сигнал, както и двукратно изпратил призовки по същата преписка до ищеца, на адреса му в [населено място],[жк][жилищен адрес]0, където призоваването на последния било неуспешно, поради това, че никой не отворил и контакт с ищеца не бил установен, а тези обстоятелства, били удостоверени в двете докладни от 18.03.2020 г. и от 08.04.2020 г. Прието е, че с поведението на ответника правата на ищеца не били нарушени, доколкото в сигнала си от 28.02.2020 г. същият подробно изложил позицията си относно фактите и обстоятелствата, по които била образувана преписка № 812102-341/06.03.2020г. по описа на 08 РУ МВР – СДВР и сигналът му е приет за негови сведения по преписката. Освен това сигналът на ищеца бил насочен именно срещу извършено призоваване по телефона от служител на МВР, което ищецът смятал за несъответстващо на разпоредбата на чл. 69, ал. 3 ЗМВР, поради което не можело да се приеме за обосновано очакването му да бъде призован по телефон или имейл.

Въззивният съд е приел за неустановено от доказателствата по делото ищецът да е бил третиран по-неблагоприятно, по някой от признаците очертани в чл.4, ал.1 ЗЗДискр., и да са се осъществили факти, въз основа на които основателно да се предположи, че ищецът е жертва на дискриминация, осъществена от ответника С. С.. Не било установено законни права и интереси на ищеца да са накърнени, а фактите, твърдени от него за проявена дискриминация, касаели начина на упражняване на правомощията на ответника в качеството му на полицейски служител и суверенната му преценка за начина на водене на разследването, респ. призоваването на ищеца за разпит в качеството му на подало сигнал лице, като ирелевантно било спазени ли са изискванията на разпоредбата на чл.180 НПК, касаеща връчване на призовките, съобщенията и книжата.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В изложението си касаторът е длъжен да посочи правния въпрос. Съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Липсата на формулиран конкретен и обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В мотивите на тълкувателното решение са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл. 281, т. 3 от ГПК основания за касационно обжалване – неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК не могат да се основават на доводи за неправилност на решението. Оспорването на решаващите изводи на въззивната инстанция по релевантните факти с довод, че са останали необсъдени възражения на жалбоподателя, които представляват интерпретация на фактите по различен начин, касае задължение на въззивния съд като инстанция по същество. Последният е длъжен да мотивира своето решение при съвкупна преценка на доказателствата и обсъждане на доводите и възраженията на страните, в който смисъл са и насоките в цитираната задължителна за съдилищата съдебна практика, но в изложението липсва формулиран конкретен процесуалноправен въпрос, който да отговори на изискванията в чл. 280, ал.1 ГПК. Поставените от касатора три въпроса нямат характер на правен въпрос с обуславящо за изводите на съда значение по смисъла на разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК, тъй като отговорът им не е от естество да промени извод относно това установена ли е в случая пряка или непряка дискриминация по смисъла на закона.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивният съд е изтъкнал правилото в чл. 9 ЗЗДискр., че ищецът е длъжен да сочи и докаже факти, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Тези факти се въвеждат като предмет на установяване с иска по чл. 71 ал.1, т.1 ЗЗДискр, като нарушение на антидискриминационното законодателство, извършено чрез действие или бездействие в отношенията между ищеца и ответника по дискриминационен признак. При установяването им законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи че правото на равно третиране на ищеца не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест и несъобразяването с нея е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск /в т. см.: решение № 85/2016 по гр. д. № 4328/2015 г. на ІV г. о., на ВКС; решение № 183/08.06.2013 г. по гр. д. № 7381/2014 г. на ІV г. о., на ВКС и др./.

Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или на правилата на формалната логика. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсват твърдения в какво се изразява очевидната неправилност. При прочита на самото решение не се констатира видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, нарушение на научни и/или опитни правила или на правилата на формалната логика.

Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3664/19.06.2024 г. по в. гр. д. № 3685/2023 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.