Образувано е по касационна жалба на пълномощника на М. Х. И. от [населено място] срещу решение № 93 от 26. 11. 2015 г. по адм. д. № 161/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място]. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], чрез процесуалния си представител Л. И., моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Административен съд - [населено място], е отхвърлил жалбата на М. Х. И. от [населено място], срещу решение № 1040-27-10 от 29. 07. 2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 12/протокол № 01139 от 07. 04. 2015 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място].

Съдебното решение, предмет на касационен контрол, е валидно и допустимо и не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Първоинстанционният съд е разяснил изцяло спора от фактическа страна, разгледал е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност като ги е преценил с оглед релевантността им към правните норми, без да допусне твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите относно фактическата обстановка и приложението на материалния закон са обосновани.

По първоначалното дело е било установено, че на 10. 03. 2015 г. М. Х. И. от [населено място], е подал заявление вх. № ОП-В-2135 за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Още на същата дата той е бил уведомен да представи конкретни документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, посочени изрично в попълнената от него декларация изх. № ОП-В-2135#1, находяща се на стр. 11 от първоначалното дело, като на кандидатстващия за пенсия са били посочени и последиците от непредставянето им. В тази връзка твърдението на касатора, че неправилно съдът е приел, че е спазен редът на чл. 1, ал. 5 НПОС за уведомяване, не кореспондира с цитираната декларация.

На 17. 03. 2015 г. И. е представил удостоверения обр. УП-3 от осигурители „Дом майка и дете” и [фирма] - виж декларация на стр. 24 от първоначалното дело. Не е била представена осигурителна книжка за периодите в осигуряване като едноличен търговец, изискана от лицето още на 10. 03. 2015 г.

С разпореждане № 12/протокол № 01139 от 07. 04. 2015 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място], на М. Х. И. от [населено място] е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 09. 12. 2014 г., при признат осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 22 години 10 месеца и 22 дни, като пенсията е определена в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 КСО.

Следователно са спазени изискванията на чл. 1, ал. 5 НПОС. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, е издало разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО .

Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че в случая се касае до първоначално отпускане на пенсия, която е такава за трудова дейност, с оглед разпоредбите на чл. 75, ал. 1, чл. 76 и чл. 77 КСО. Независимо от обстоятелството, че е лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тя отчита и формира размера си на база осигурителен стаж и осигурителен доход, наред с удостоверяващото инвалидността експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Непредставянето на заверена осигурителна книжка от самоосигуряваващото се лице до датата на издаване на разпореждането, е пречка за изчисляване на окончателния размер на пенсията.

Тезата на касатора не е съобразена и с разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 4 НПОС. Според първия текст, в ред. в сила от 01. 01. 2015 г., пенсиите

за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО

от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. В тази връзка следва да се има предвид, че последващото разпореждане за изменение на пенсията, което е от 05. 06. 2015 г., не е предмет на спора.

В чл. 10, ал. 4 НПОС изрично е казано, че в случаите по ал. 2 и 3, когато за първи път се отпуска пенсия, длъжностните лица по ал. 1 се произнасят в едномесечен срок след подаването на заявлението. Нормите на чл. 10, ал. 2 и 4 НПОС са в полза на пенсионерите, тъй като до установяване на пълния осигурителен стаж и окончателния размер на пенсията, на тях се отпуска такава в минимален размер, за да не останат без доходи, а впоследствие, ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането, т. е.със стара дата.

Предвид изложената нормативна уредба и с оглед на несъмнения интерес на И. да получи пенсията си в кратък срок, макар и в по-малък размер, не може да бъде възприета тезата му, че пенсионното производство е следвало да бъде спряно, във връзка с образуваното по негово искане от 16. 03. 2015 г. друго производство за заверка на осигурителната книжка, по което е установено, че са налице периоди, за които самоосигуряващото лице не е внесло осигурителни вноски.

Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 изрично е казано, че времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица се признава за осигурителен стаж. В тази връзка е и чл. 37, ал. 1 НПОС.

В чл. 1, ал. 1 НПОС е посочено, че правото на пенсия се упражнява възоснова на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи, т. е. последните се представят от кандидатстващия за пенсия. Според чл. 40, ал. 1 НПОС, осигурителните книжки са едни от основните документи, с които се установява осигурителния стаж. В тази връзка неправилни са съжденията на касатора, че при непредставена осигурителна книжка, пенсионният орган е бил длъжен по силата на служебното начало сам да събере необходимите документи относно осигурителния стаж, положен от него като едноличен търговец.

Цитираните в тези мотиви правни норми, които са относими към спорните правоотношения са приложени правилно от първоинстанционния съд.

Стигайки до обоснованят извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, решаващият състав на Административен съд - [населено място] е постановил оспореното решение при отсъствие на заявените от касатора отменителни основания, поради което това решение следва да бъде оставено в сила.

Страните не са поискали присъждане на разноски и съдът не се произнася по този въпрос .

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93 от 26. 11. 2015 г. по адм. д. № 161/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: