Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на МП”Пристанище В.”, [населено място], чрез процесуалния му представител – юрисконсулт К., против решение №1319/10. 06. 2015 г. по адм. дело №4062/2014 г. на Административен съд – Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Ответникът: [фирма], редовно призован, не се представлява. От пълномощника му – адв.М. е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд-Варна е обявил за нищожно Решение от 13. 10. 2014 г. към ЕАД №13ВG002005J0005646, ЕАД №14В G002005J0002106, ЕАД №14ВG002005J0002420 и ЕАД №14ВG002005 J0003151, на началника на МП”Пристанище В.”, с което по отношение на [фирма] и косвения му представител – С. К. К., от [населено място], като получател на стоката, е постановено да се вземе под отчет дължим акциз за констатирани липси, общо в размер на 9 310, 12 лв. Решението на митническия орган е взето на основание чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 8 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/, по реда за установяване на митническите задължения.

За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от некомпетентен по материя орган, което го прави нищожно. Според съда за задълженията по установяване на акциз се прилага ДОПК – чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, като митническите органи имат правомощията на органи по приходите. При съобразяване компетентността на митническите учреждения и на началниците на митническите учреждения, по чл. 104, ал. 2 от ЗАДС, съдът е извел извод, че последните...