Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/.
Образувано е по три касационни жалби, подадени съответно от М. С. Р., В.К.Л и С. К. С., всички от [населено място] и кандидати за кмет на [община], и Политическа партия "Ред законност и справедливост", регистрирала такъв кандидат /първият и последните двама касатори, действащи чрез процесуалния им представител адвокат А. А./, срещу решение № 149/08. 12. 2015 г. постановено по адм. дело № 334/2015 г. на Административен съд-Кюстендил, с което съдът е потвърдил решение № 430/28. 10. 2015 г. на Общинската избирателна комисия-К. за определяне на резултатите от изборите за кмет на [община]. В трите касационни жалби са релевирани твърдения за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде обявен за недействителен изборът на П. П. за кмет на [община]. В касационните жалби, подадени съответно от В. Л. и ПП "Ред, законност и справедливост", и С. К. С., са изложени съображения, че решаващият съд незаконосъобразно е оставил без уважение отправеното му искане за отвод. Всички касатори се основават на неправилността на направените от съда изводи, че констатираните в хода на първоинстанционното производство, съществени нарушения на изборния процес /в т. ч. установени въз основа изслушани по делото свидетелски показания/, не са се отразили на крайния изборен резултат.
Ответникът - Общинска избирателна комисия-К. оспорва касационните жалби и моли атакуваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила.
О. П партия "Б.", не изразява становище по касационните жалбаи.
Заинтересованата страна П. Г. П., чрез процесуалния си представител адвокат С., изразява становище за неоснователност на касационните жалби и претендира оставянето в сила на обжалваното решение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Настоящият съдебен състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс, поради което са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения:
С решение № 149/08. 12. 2015 г. по адм. дело № 334/2015 г. на Административен съд-Кюстендил, съдът е потвърдил решение № 430/28. 10. 2015 г. на Общинската избирателна комисия-К., с което е обявен резултатът от изборите за кмет на [община], произведени на 25. 10. 2015 г., и за избран за кмет е обявен П. Г. П.. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентната ОИК-К., без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. От съда са събрани множество писмени и гласни доказателства, в т. ч. и във връзка с откритото в първото съдебно заседание по делото, производство по оспорване истинността на протоколите на С. и ОИК. В резултат съвкупната им преценка, са направени изцяло обосновани изводи за липсата на основание да бъде установена неистинността на оспорените официални сведетелстващи документи, респективно - за изключването им от доказателствения материал, както и че констатираните в хода на съдебното производство отделни нарушения са несъществени, тъй като не обуславят промяна на определения с атакуваното решение на ОИК-К., изборен резултат.
Настоящият касационен състав счита решението за валидно, допустимо и правилно.
При липсата на основания за отвод по смисъла на субсидиарно приложимия в административното производство чл. 22 ГПК, относно съдията, разгледал спора в Административен съд-Кюстендил, неоснователни са оплакванията на част от касаторите, че решението е постановено в противоречие с горепосочената разпоредба. Противно на наведените в касационните жалби твърдения, съдът е събрал и обсъдил всички относими към релевантните твърдения на страните, доказателства по делото, при което е направил обосновани и правилни изводи. Приетото за установено от фактическа страна кореспондира изцяло с данните от приобщения по делото доказателствен материал /в т. ч. и изслушаните свидетелски показания/, и спрямо него съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно е направеното отбелязване, че протоколите на С. и ОИК, относими към процесния избор, са съставени от комисии /С. и ОИК/, сформирани по реда и съгласно изискванията, установени в ИК. Между страните липсва спор, че административните актове за конституирането на тези комисии, не са отменени по законоустановения ред, независимо от образуваните в тази връзка, предходни съдебни производства, следователно - тези актове са влезли в сила, а наведените от жалбоподателите възражения за незаконосъобразността им, са били извън допустимия предмет на обсъждане в производството по първоинстанционното дело.
Неоснователни са и оплакванията на касаторите във връзка с изхода от откритото от съда производство по чл. 193 ГПК, предвид данните от събраните по делото доказателства, в т. ч. изслушаните свидетелски показания, сочещи на липсата на протокол на С., предаден с особено мнение на някой от членовете на С.. За да приеме за неоснователни оплакванията относно протоколите на С. и ОИК, в качеството им на официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, съдът обосновано е приел, че са издадени именно от посочените в тях длъжностни лица - членове на избирателните комисии, а съдържанието им съответства на действителното фактическо положение. Правилно в тази връзка е съобразено, че с тях изборната обстановка е определена като спокойна и нормална, като нито един от протоколите не съдържа забележки относно определянето на действителните и недействителните гласове, нито данни за възражения или жалби за извършени от членовете на С. нарушения, или изготвени особени мнения по смисъла на чл. 441, ал. 3 ИК - с отделно изложени писмени мотиви /включително соченият от жалбоподателите протокол на С. №[ЕИК]/. Обосновано за несъществени са приети и констатираните в част от протоколите, пропуски при отразяването на началния или краен час на изборния ден, включително с оглед данните от приемо-предавателните разписки, изготвени от [фирма]-клон К., установяващи предаването на тези протоколи в ОИК-К. след края на изборния ден. Относно липсващите в два от протоколите, подписи на един, съответно - на двама от членовете на съответната С., правилно е съобразено правилото на чл. 441, ал. 5 ИК, изрично изключващо възможността те да бъдат приети за недействителни. Установените в тридесет и шест от протоколите зачерквания, само четири от които, касаещи разпределението на гласовете, правилно са приети от съда като такива за поправки на очевидни фактически грешки в пресмятането, при това, извършени съгласно приложимите съответно изисквания на чл. 441, ал. 2 ИК, респективно - на чл. 445, ал. 5 вр. чл. 444, ал. 1 ИК. В съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса са и останалите направени от съда изводи, в т. ч. във връзка с представените от страните копия на протоколи на С., получени преди предаване на официалните им екземпляри в ОИК и показанията на свидетели за някои допуснати в хода на изборния процес нарушения. Законосъобразно съдът приема, че представените от жалбоподателите доказателства, в т. ч. и гласните, не налагат ръчното броене на бюлетините от всички избирателни секции. В тази връзка е отчетено решение № 9/26. 11. 2009 г. на Конституционния съд на Р. Б по конституционно дело № 8/2009 г., с което отклоняване на искане за "ръчно преброяване" на бюлетини е обосновано с това, че в Р. Б то се извършва единствено и само от С., след приключване на изборния ден, и повторно преброяване би могло да се допусне само ако от протоколите на С. са видни съществуващи спорове между членовете й за резултатите от гласуването, какъвто не е настоящия случай. Съдът е отчел, че в приобщените по делото протоколи на С. няма поправки и зачерквания, които да не са осъществени по предвидения в ИК ред, или от които да не става ясно в какво се състои поправката, още по-малко - на обосновани съмнения за верността на обективираните в тях резултати. Приемайки за неоснователни оплакванията за неистинността на относимите протоколи на С. и ОИК, правилно съдът счита фактите за установени съобразно данните по тези официални свидетелстващи документи, чиято материална доказателствена сила не е разколебана от представените по делото доказателства. Във връзка с оплакванията на касаторите следва да се отбележи, че производството по чл. 459 ИК няма за цел да преповтори изборния процес, нито да го превърне в централно за определянето на изборния резултат, а нарушенията на закона са съществени само ако изборният резултат би бил различен, ако те не са били допуснати, респективно - такива, които не водят до изменение на крайния изборен резултат не са основание за обявяване на избора за недействителен, без значение дали предпоставят понасянето на административно-наказателна или наказателна отговорност от извършилите ги лица.
По изложените съображения съдът приема за обосновани и правилни, изводите на първоинстанционния съд, че резултатът от разпределението на гласовете между участващите в изборите кандидати изцяло съвпада с установения и обявен с оспореното решение на ОИК-К.. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на административният съд, по които при последователно проследяване на всеки етап от изборите на кмет и наведените в тази връзка оплаквания на оспорващите, е прието че не са налице данни, обуславящи евентуална промяна в постановения от ОИК резултат. В контекста на изложеното следва да бъде отчетено и решение № 13/28. 11. 2013 г. по конституционно дело № 14/2013 г. на Конституционния съд на РБ, съгласно което за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва едновременно да са налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, както и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Констатираните в случая, изолирани несъответствия, правилно са преценени като такива, които не се отразяват на валидността на вота на избирателите при отчитането на окончателния изборен резултат. Поради това и настоящият състав приема, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното решение на АС-Кюстендил. Последното, като издадено без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, във връзка с чл. 459, ал. 9 ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 149/08. 12. 2015 г. по адм. дело № 334/2015 г. на Административен съд-Кюстендил. Решението е окончателно. Особено мнение: