Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на министъра на земеделието и храните и на [фирма], [населено място], [община] против решение № 12480 от 23. 11. 2015 г. по адм. дело № 6858/2015 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е обявена нищожността на заповед № РД-09-356/ 20. 05. 2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отменена предходна заповед № РД-09-173/08. 03. 2013 г. на същия административен орган за утвърждаване продукт „лютеница“ с географско указание „Лютеница П.“ и за определяне границите на географското място за производство на продукта, неговите качества и характеристики и връзката с географската среда. Жалбоподателите подържат, че решението е недопустимо, тъй като административният акт не подлежи на оспорване (в този смисъл са доводите на [фирма]), а производството е образувано по жалба на лице без правен интерес (възражение на министъра). По същество и двамата жалбоподатели излагат съображения за противоречие на решението с материалния закон и събраните доказателства, а жалбоподателят [фирма] поддържа и довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите молят решението на тричленния състав да бъде отменено, като жалбоподателят [фирма] моли да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на министъра на земеделието и храните да бъде оставена без разглеждане.

О. [] оспорва касационните жалби. Моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното :

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които решението е неблагоприятно, поради което са допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

Възраженията на касационните жалбоподатели за недопустимост на съдебното решение не могат да бъдат споделени.

Производството пред тричленния състав е образувано по жалба на [фирма], сега ответник, против заповед на министъра на земеделието и храните, с която е отменена предходна заповед на същия административен орган за утвърждаване на продукт „лютеница“ с географско указание „Лютеница П.“ и за определяне границите на географското място за производство на продукта, неговите качества и характеристики и връзката с географската среда, издадена по искане на същото дружество. Правилно е преценено, че обжалваната заповед представлява административен акт по смисъла на АПК и подлежи на съдебен контрол. Актът е властническо волеизявление на административен орган, насочено към отмяна действието на предходен общ административен акт, който засяга пряко и непосредствено правата и интересите на производителите на лютеница в определения географски район (в този смисъл са съображенията в определение от 27. 03. 2015 г. по адм. дело № 12508/ 2014 г.). Ето защо оспорената заповед също има белезите на административен акт и подлежи на съдебен контрол по реда на АПК.

Производството по оспорване на заповедта е образувано по жалба на лице с правен интерес. К. субект, ползващ се от отменената заповед [фирма], има правен интерес от оспорване на заповедта за отмяна на акта, от който черпи права. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е постановено след осъществяване на необходимите процесуални предпоставки и при отсъствие на процесуални пречки, поради което е допустимо. Не са налице основания за неговото обезсилване, а съображенията на касационните жалбоподатели в този смисъл са неоснователни.

Решението на тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че оспорената заповед е нищожна. Подробно са обсъдени законовите възможности за отмяна на административен акт от издателя и въз основа на правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба е направен извод за издаване на оспорената заповед при отсъствие компетентност на органа в този смисъл, за съществено противоречие с императивни разпоредби и за отсъствие на всякакво правно основание за постановяване на акт с такова съдържание.

Правилно е прието, че предпоставките на чл. 91 от АПК не са осъществени и не е налице възможност за постановяване на оспорения акт в това производство (чрез органа не е подадена жалба против отменената заповед по административен ред и преклузивните срокове за отмяна или преразглеждане на акт по чл. 91, ал. 1 са изтекли).

Аргументирано е и заключението, че оспореният акт не би могъл да бъде издаден и в производството по чл. 99 и сл. от АПК. Като извънреден способ за контрол върху влязъл в сила административен акт, производството е изключително формално и се развива само при наличие на някоя от посочените в текста предпоставки. В случая при издаване на процесната заповед преклузивните срокове за възобновяване на административното, предвидени в чл. 102 от АПК също са изтекли, производство по възобновяване фактически не е проведено, а заповедта е постановена без да е налице нито едно от основанията, изброени в чл. 99 от АПК (такива съображения не са изложени и в административния акт).

Правилно е преценено, че след като заповед № РД-09-173/08. 03. 2013 г. е оспорена пред съда и по оспорването е образувано адм. дело № 12508/ 2014 г. по описа на Върховния административен съд, което е висящо, административният орган не е компетентен да преразгледа същата и както в случая да я отмени, тъй като съгласно чл. 130, ал. 2 от АПК няма право да разглежда спор, който вече се разглежда от съда. По тези съображения е направен законосъобразният извод, че заповедта на министъра на земеделието и храните за отмяна на заповед № РД-09-173/ 08. 03. 2013 г. е издадена при липса на компетентност, порок, който с оглед тежестта си обосновава нейната нищожност.

Всичко изложено мотивира настоящата инстанция да приеме, че оспорената заповед е постановена при липса на компетентност на органа – издател, в нарушение на императивни законови разпоредби и при отсъствие на правно основание за постановяването й (в подкрепа на последния извод е и текстът на заповедта, в който правно основание за постановяване на акта не е посочено, а е цитирана единствено нормата на чл. 25, ал. 4 от ЗА овластяваща министъра да издава заповеди). Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения обявява нищожността обжалваната заповед, тричленният състав на Върховния административен съд постановява решение в съответствие със закона.

Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен.

Изводите на тричленния съдебен състав са в съответствие със събраните доказателства. Наличието на доказателства за оспорване на заповед № РД-09-173/ 08. 03. 2013 г. на министъра на земеделието и храните пред съда и образуваното съдебно производство и същевременно липсата на доказателства, а и твърдения за съобразяване с някое от основанията, посочени в чл. 99 от АПК, обосновават извода на съдебния състав за издаване на оспорения административен акт, с който цитираната по - горе заповед е отменена, в нарушение на императивни законови норми, отсъствие на компетентност на издателя и липса на законово основание за издаване на акта.

Д. на [фирма] за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.

В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК тричленният състав извършва преценка за законосъобразността на административния акт на всички основания. Решението е постановено след преценка на доказателсвата и релевантните факти и обсъждане доводите на страните, а изводите на състава са подробно мотивирани с анализ на нормативната уредба.

Съобразно всичко изложено по-горе настоящият петчленен съдебен състав приема, че първоинстанцонното решение е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касаторите и в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 12480 от 23. 11. 2015г. по адм. дело № 6858/2015 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението е окончателно. Особено мнение: