Определение на ВКС-ТК, І т. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№896
София, 21. 11. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
– Търговска колегия, І т. о.
в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Д. П.
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията
Проданова
ч. т.д. № 4571
по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] (с предишно наименование [фирма] и същия ЕИК) срещу Решение № 1854 от 21. 11. 2012 год. по т. д.№ 2012/2012 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 215 от 24. 11. 2011 год. по т. д.№ 225/2011 год. на Благоевградски окръжен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният по реда на чл. 517 ал. 4 вр. ал. 3 ГПК иск на С. М. М. срещу [фирма] за прекратяване на ответното дружество.
Ответникът по касация С. М., чрез представен по реда и в срока на чл. 287 ал. 1 ГПК писмен отговор изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма искане за присъждане на разноски..
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват основания за допускане на касационен контрол произтича от следното:
С. М. има качеството на кредитор по парично вземане срещу [фирма] за което е образувано изпълнително производство. Дружеството с ограничена отговорност е едноличен собственик на капитала на [фирма]. По реда и на основание чл. 517 ал. 1 ГПК изпълнението е насочено срещу притежаваните от длъжника дружествени дялове. Поради обстоятелството, че задължението на [фирма] не е било погасено, кредиторът С. М. е бил овластен да предяви иск за прекратяване на едноличното дружество, принадлежащо на длъжника. В рамките на производството по чл. 514 ал. 4 ГПК, ответникът е противопоставил възражение за погасяване на задължението още преди предявяването на иска. Същото възражение е било релевирано и в изпълнителното производство.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствата събрани в изпълнителното производство (изп. д. е приложено към настоящето), съдилищата са приели, че погашенията на които [фирма] се позовава, касаят други облигационни задължения между страните, изясняването на който спор е било предмет и на счетоводна експертиза.
Изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е бланкетно. В него не се съдържа какъвто и да било правен въпрос по смисъла на 280 ал. 1 ГПК и такъв не може да бъде изведен от съдържанието на изложението – т. 1 на ТР № 1/19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС. Липсва и конкретизация относно това, кое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК се подържа. Изложено е общото твърдение, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно и че въпросът дали е изплатено задължението по изпълнителното дело, което само формално не е прекратено, е от съществено значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото. Дори да се приеме, че позоваването касае т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК, то този въпрос не е правен такъв по смисъла на цитираното по-горе тълкувателно решение, а е свързан с доказаността на възраженията на касатора.
Не са налице основанията за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА
касационно обжалване на Решение № 1854 от 21. 11. 2012 год. по т. д.№ 2012/2012 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.