Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Д. против решение № 168 от 25. 02. 2022 г. по гр. д. № 1477/2021 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260140 от 21. 06. 2021 г. по гр. д.№ 213/2020 г. на Р.-П.. С последното е отхвърлен отрицателният установителен иск, предявен от касаторката да се признае за установено, че ответницата Т. Б. П. не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор. ............по КК на [населено място] с предназначение гараж в сграда с площ 23, 30 кв. м. и прилежащи части – складови помещения с площ 19, 80 кв. м., находящ се в [населено място], [улица]. Решението е постановено при участието на третите лица на страната на ответницата Ф. Г. С. и А. Щ. С.

В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон – ЗКИР, ЗУТ, нарушение на процесуаните правила при обсъждане на доказателствата и формиране на изводи от тях и за необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК. Твърди се противоречие с практиката на ВКС – цитирани решения. Формулирани са четири въпроса, за които не е посочено основание за допускане. Касаторката се е позовала и на основанията по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК като счита, че следва да бъде допуснат касационен контрол за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Очевидна неправилност се твърди и обоснована с грубо нарушение на процесуалните правила, относими към изграждане на вътрешното убеждение на съда.

Ответницата Т. Б. П. оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като съдът се е произнесъл по петитума на исковата молба, формулираните въпроси са неотносими към крайния резултат, не е налице противоречие със съдебната практика, не е обосновано основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК и не се констатира очевидна неправилност поради противоречие с процесуалните правила, относими към формиране на вътрешното убеждение.

Третите лица Ф. Г. С. и А. Щ. С. оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като съдът не е произнесъл в рамките на заявеното искане от ищцата, решението не противоречи на съдебната практика и е съобразено с материалния и процесуалния закон.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

С н. а. №. ...,т..../1958 г.Г. С. Е. купува дворно място от 380 кв. м., съставляващо п.. ....... от кв.. ........ В имота е построена жилищна сграда с изба и етаж. След смъртта на Г. Е. наследниците му сключват на 25. 05. 1983 г. спогодба по делбено дело № 165/1983 г. и целия имот – дворно място с къща е получен в дял от Р. Е.. С н. а. №. ...,т..../03. 04. 1984 г. тя „учредява“ на дъщеря си Ф. С. „правото да построи“ в избения етаж на жилищната сграда гараж на площ 23, 30 кв. м. и складови помещения на площ 19, 80 кв. м. Преобретателката и съпругът й А. С. продават на ответницата Т. Б. Б. 127/417 ид. ч. от дворното място заедно с гаража и складовите помещения. С н. а. №. ..,т...../20. 05. 1991 г. Р. Е. прехвърля на внука си Г. Т. Е. цялото дворно място и първия жилищен етаж от жилищната сграда. За задължения на Г. Е. е насочено изпълнение върху жилищният етаж от сградата с идентификатор. ...........и с постановление от 16. 01. 2018 г. е възложен на ищцата М. А. Д..

От СТЕ се установява, че архитектурният проект от 1958 г. е предвиждал изграждане на едноетажна сграда на 60 кв. м. без изба, но на место е изградена сграда на 71 кв. м. с избен и жилищен етаж, а в последствие е надстроен и още един етаж. За жилищния етаж има друг вход, а избеният етаж е със самостоятелен вход от допълнително изградено предверие от 4 кв. м. и се състои от четири помещения, чиято височина е от 2, 26 до 2, 30 м. Те се ползват като жилище от построяване на сградата и са с обособен кухненски бокс и санитарен възел. Към сградата има пристроени две складови помещения, които се ползват от собственика на втория жилищен етаж. Сградата има и тавански етаж с четири отделни помещения.

Първата инстанция е приела, че иска е допустим доколкото ищцата счита, че избения етаж се състои от помещения, прилежащи към жилищните етажи, от които тя притежава жилището на първия етаж. По същество иска е отхвърлен като е прието, че дори избения етаж да не отговаря на изискванията за жилище по сега действащите строителни правила и норми, тъй като е строен преди 17. 05. 1963 г. той се счита самостоятелно жилище. Съдът се е позовал на ТР № 96/16. 11. 1971 г. на ОСГК. решение № 637/14. 07. 2000 г. по гр. д.№ 152/2000 г. І гр. о. и решение № 449 от 27. 06. 2002 г. по гр. д.№ 703/2001 г. на ІV гр. о. на ВКС.

Въззивната инстанция е приела, че решението на РС не е недопустимо поради това, че избения етаж се е оказал с по-голяма площ от претендираната, защото пристроените помещения се ползват от трето лице и не е имало изменение на иска. По същество е прието, че помещенията в избения етаж са съществували още от построяване на сградата, че липсата на строителни книжа при сключване на сделката за учредяване право на строеж за гараж и сутеренни помещения не е основание да се приеме, че сделката е нищожна ако съществува правна възможност да бъдат реално обособена реалната част, предмет на сделката. Съдът се е позовал на дефиницията за „обект“ от самостоятелен строеж по пар. 1, т. 39 ЗУТ и на самостоятелен обект на правото на собственост по пар. 1 т. 1 ЗКИР и чл. 39 ЗС и чл. 27 ЗКИР, чиято основна характеристика е функционалното предназначение. Съдът е съобразил и другата основна характеристика на самостоятелният обект на собственост – обособеността му от другите обекти и наличието на самостоятелен вход. Тъй като процесният избен етаж притежава тези основни характеристики, съдът е приел, че е самостоятелен обект, а това, че му е определен самостоятелен идентификатор е индиция за това, а и като основна данна в КК се ползва с доказателствена сила на официален документ до опровергаването й. Съдът е приел, че гараж и складови помещения е могло да се изградят в резултата на вътрешно преустройство и съставляват самостоятелен обект. Тъй като в сградата има достатъчно тавански помещения и пристроени две помещения до сградата, то има достатъчно складови помещения към първия и втория жилищни етажи, а в купеното от нея жилище е описан от съдебния изпълнител и килер. С тези аргументи е отхвърлен отрицателният установителен иск за собственост за избения етаж, тъй като той не е принадлежност към другите два етажа, а самостоятелен обект на собственост.

Неоснователно е твърдението за вероятна недопустимост на решението, тъй като съдилищата по същество не са се произнесли по заявеното искане. Отрицателният установителен иск, видно от петитума на исковата молба е предявен за имот с идентификатор. ............по КК на [населено място] с предназначение гараж в сграда с площ 23, 30 кв. м. и прилежащи части – складови помещения с площ 19с, 80 кв. м. Съдът се е произнесъл по това заявено искане. Последователна е съдебната практика на ВКС, че площта /квадратните метри/ не е определящ белег. Затова е неоснователно твърдението за вероятна недопустимост на въззивното решение, като основание за допускане до касация.

Съдът не констатира и служебно вероятна недопустимост на решението доколкото ищцата е твърдяла, че притежава права върху процесния приземен етаж поради това, че притежава жилище на първия етаж в същата сграда. Както вече се посочи обаче жилището, което е купила е имало складово помещение, а има такива и на тавана, поради което и на това основание не се констатира недопустимост на обжалвания съдебен акт.

СТЕ е установила, че от изграждане на сградата през 1958 г. приземният етаж се е ползвал за жилище, Това е приел съдът, а не, че от тогава е ползван от ответницата.

Въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС и казуално решение № 49 от 29. 04. 2022 г. по гр. д.№ 1945/2021 г. на ВКС, ІV гр. о. решение № 60137/31. 01. 2022 г. по гр. д.№ 609/2021 г. на ВКС, ІІ гр. о. и решение № 28 от 16. 05. 2022 г. по гр. д.№ 2861/2021 г. на ВКС, І гр. о., тъй като не е доказана правна невъзможност да се обособи в приземния етаж гараж и складови помещения, а това, че при сключването на сделката не е имало строителни книжа не е основание за нищожност според приетото в цитираният тълкувателен акт.

Тъй като жилищната сграда е строена 1958 г., процесния етаж е изграден и се ползва за жилище от построяването й, по отношение на нея се прилагат правилата на ЗПИНМ, а не ЗУТ. За задоволяване на остра жилищна нужда, пар. 178б ППЗПИНМ е допускал преустройство на незаконно построени жилища до 14. 11. 1958 г.

Въззивното решение в мотивите си не съдържа извод, който да е в противоречие с ТР № 8/2014 г. ОСГК. КК действително само отразява, а не създава права. Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР обаче съдържащите се в нея данни се ползват с доказателствена сила съгласно доказателствената сила на актовете, които са ползвани като източник за отразените данни. В случая отразените данни са от нот. акт, който е официален документ. Установено е друго предназначение на процесния имот, но това не променя и не се отразява на правото на собственост. Противното би противоречало на абсолютният характер на правото на собственост.

Съдът не е обсъждал придобивна давност, поради което е неприложимо решение № 75:25. 11. 2020 г. по гр. д.№ 3543/2019 г. на ВКС, ІІ гр. о.

Формулирани са четири въпроса, всеки от които не е свързан с обжалваното решение и съдебна практика, на която се твърди, че то противоречи, а и не определят изхода от спора. Съдебната практика е изяснила, че действието на кадастралната карта е оповестително и, че то не променя правото на собственост. Въззивната инстанция не е приела противното. Обособяването на обект на правото на собственост в случая е станало още през 1958 г. КК сега следва само да отразява обекта, а предназначението на обекта няма отношение към правото на собственост. Дори обект на собственост да се ползва не по предназначение, това не води до изгубване на правото от титуляра. Нормата на чл. 99 ЗС изрично посочва, че правото на собственост се изгубва само ако друг го придобие на някое от основанията, предвидени в закона.

С диспозитива на решението, съдът се е произнесъл по формулираният петитум от ищцата. Дали ищецът е въвел като предмет на отрицателният установителен иск изцяло правата на ответника или е формулирал петитум за права в по-малък обем, това няма отношение към допустимостта на решението, ако съдът се е произнесъл в рамките на заявения петутим. Съдът не констатира произнасяне плюс петитум.

На въпроса: възможно ли е съществуващ килер да замести изискването на чл. 40, ал. 1 ЗУТ жилището да има складово помещение, е даден нормативен отговор в чл. 108, ал. 2 т. 2 б. „г“ от Наредба № 7 от 22. 12. 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в който килера е посочен като вид складово помещение във или извън жилището. Приетото от въззивната инстанция съответства на този текст.

Поради неотносимостта на формулираните въпроси към крайния изход от спора не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, поради което и на това основание не се допуска касационно обжалване.

В изложението е наведено и основанието очевидна неправилност, обосновано с грубо нарушение на процесуалните правила, относими към изграждане на вътрешното убеждение на съда.

Очевидна неправилност е налице когато от мотивите на съдебното решение се констатира квалифицирана форма на неправилност в една от трите форми. Очевидна неправилност поради нарушение на процесуалните правила е налице когато са нарушени принципи на гражданският процес, обезпечаващи равнопоставеност на страните, състезателност изискването за мотивираност на съдебният акт. Очевидна неправилност поради немотивиране на съдебният акт е налице когато мотивите съдържат нелогични противоречиви изводи, формирани в противоречие с правилата на формалната логика. Съдът не констатира подобна нелогичност на мотивите. Твърденията на касаторката в тази част от изложението съдържат оплаквания за неправилност на изводите или за необоснованост, които обаче не могат да се разглеждат в производството по допускане до касационен контрол. Затова не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2, и пр. 3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настояща инстанция в доказания с договора за правна помощ размер 600 лв.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 168 от 25. 02. 2022 г. по гр. д. № 1477/2021 г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. А. Д..

Осъжда М. А. Д. да плати на Т. Б. П. и двете от [населено място], [улица] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: