ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 108 ОТ 05.09.1958 Г., ОСГК НА ВС
Съгласно чл. 102 ППЗП трудовият стаж на лицата по дял V от закона се установява с документ от Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации. Някои съдилища считат, че по силата на този текст от правилника трудовият стаж на лицата, които упражняват самостоятелно занаят или свободна професия (дял V от Закона за пенсиите), може да се установява само с документ, издаден от Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации, но не и по съдебен ред чрез установителен иск. Други съдилища приемат, че трудовият стаж и на тия лица може да се установява пред съдилищата чрез установителен иск по чл. 97 ГПК и при условията на Указа за установяване на трудов стаж. Поначало съгласно чл. 97, ал. 1 ГПК може да се предяви иск за установяване на съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато ищецът има правен интерес за това. От това разпореждане на закона следва, че не могат да бъдат предмет на установителен иск факти. Недопустимостта да се установяват факти чрез установителен иск произтича и от разпоредбата на чл. 97, ал. 3 ГПК, по силата на която иск за установяване на съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона. За да може да се установи трудов стаж чрез установителен иск, нужно е това изрично да е предвидено в закона или в друг нормативен акт. В глава ХV ППЗП - чл. 101 и сл., са посочени начините, по които се установява трудовият стаж на работници, служители, занаятчии и др. По изключение съгласно чл. 1 от Указа за установяване на трудов стаж може чрез установителен иск да се установява трудов стаж на работници или служители, работили в частни предприятия, заведения и др. или в държавни учреждения, предприятия, кооперации и други обществени организации, ако в първия случай службата за обществено осигуряване, пенсии и социални грижи по местопребиваването на работника или служителя, или във втория случай - съответно държавно учреждение, предприятие или организация, издаде удостоверение, че липсват писмени данни за трудовия стаж или съответните книжа, ведомости и др. са загубени или унищожени. Разпоредбата на чл. 1 от цитирания указ трябва да се прилага като изключение от общото правило. Недопустимо е тя да се тълкува разширително, за да обхване и лицата по дял V от Закона за пенсиите - лицата, които упражняват самостоятелно занаят или свободна професия. Тия лица могат да установят трудовия си стаж само по начина, предвиден в чл. 102 ППЗП - с документ от Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации. При лесно обяснимата забрана да се установяват факти чрез установителен иск пред съда освен в изрично упоменатите в закона случаи и при липса на специална норма, която да допуска лицата по дял V от Закона за пенсиите да установят трудовия си стаж пред съда чрез установителен иск, остава открит за тях само пътят по чл. 102 от правилника. Не може да се даде друго разрешение и за случаите, когато лицето е упражнявало занаята си в чужбина, защото и в тия случаи не е допуснато изключение от закона. С оглед на това правилна е практиката на ония съдилища, които приемат, че е недопустимо установяването на трудов стаж на лицата по дял V от Закона за пенсиите да става по съдебен ред - чрез установителен иск, и затова прекратяват делата, образувани по такива искове.