8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2089
гр. София, 28.04.2025 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 3368 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. А., чрез адв. М. Г. от АК - Пловдив, против въззивно решение № 648/20.05.2024 г. постановено по възз. гр. д. № 91/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта му с която е потвърдено решение № 2821/19.06.2023 г. по гр. д. № 13731/2022 г. на Районен съд – Пловдив, в частта в която на основание чл. 127, ал. 2 СК е определен ежемесечен режим на лични контакти между бащата Б. П. А. и детето К. Б. А., всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя.
В жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на решението в обжалваната му част, поради допуснати нарушения на процесуалния закон, и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните правни въпроси: 1. „При извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето във връзка с определянето на режима на личен контакт между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съдът трябва ли да вземе предвид всички конкретни факти и обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка?“; 2. „Длъжен ли е съдът да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като ясно и точно изложи съображения по тях?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, или може да изгради изводите си само на част от тях, без да обсъжда другите в пълнота?“; 4. „Не изслушването на детето във връзка с претенцията за определяне на режим на личен контакт между детето и неупражняващия родителските права родител, когато е поискано с въззивната жалба, представлява ли процесуално нарушение, от което зависи изхода на спора, доколкото желанията и чувствата на детето представляват обстоятелство, което се взима предвид при определяне режима на личен контакт?“; 5 „Не допускането на съдебно-психологични експертизи за всеки един от родителите и детето във връзка с претенцията за определяне на режим на личен контакт между детето и неупражняващия родителските права родител, когато е поискано с въззивната жалба, както и с допълнителна молба във връзка с твърдени новонастъпили в хода на въззивното производство обстоятелства, представлява ли процесуално нарушение, от което зависи изхода на спора, доколкото конкретното психоемоционално състояние на детето, привързаността на детето към неупражняващия родителски права родител, способността на неупражняващия родителски права родител да се грижи за детето и евентуалното отчуждително въздействие на упражняващия родителски права родител, способността му да съдейства за контактите на детето с другия родител представляват обстоятелства, които се взимат предвид при определяне режима на личен контакт?“ и 6. „При започване на училище от детето, следва ли установеният до този момент обичаен, утвърден и в интерес на детето седмичен режим на личен контакт между детето и неотглеждащия родител да се приема за неподходящ единствено с оглед предстоящото от есента на съответната година посещение на малолетното дете на училище като ученик/чка в първи клас, свързано с пълноценната подготовка на учебния материал и само поради това обстоятелство този режим да се стеснява?“. Твърди се, че първите три от поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с: решение № 60287/09.12.2021г по гр. д. № 85/2021 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017г. на ВКС, III г. о.; решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/ 2014 г. на ВКС, IV г.o.; решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение № 59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г. на III г. о. По четвъртия въпрос се сочи противоречие с: решение № 60287/09.12.2021 г. по гр. д. № 85/2021 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 110/22.05.2018 г. по гр. д. № 327/2018 г. на ВКС, IV г. о., по петия с решение № 60287/09.12.2021 г. по гр. д. № 85/2021 г. на ВКС, IV г. о., а по последния въпрос с решение № 291 по гр. д. № 115/2012 г. на ВКС, III г. о.
Ответникът по касационната жалба М. Б. Д., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
От фактическа страна въззивният съд, е приел за безспорно, че Б. П. А. и М. Б. Д. са родители на малолетното дете К. Б. А., като след раздялата на страните, детето живее с майката.
По спорния между страните въпрос относно частта на определения ежемесечен режим на лични контакти между бащата и малолетното дете, претендиран от бащата от четвъртък в 17.00 ч. до понеделник в 8.00 ч. с преспиване, въззивният съд е споделил приетото от първоинстнционния състав, че решаващото фактическо обстоятелство, месечния режим на лични контакти да не остане такъв, какъвто е бил провеждан до момента на образуване на делото, е началото на учебната година и предстоящото от есента на 2023 г. посещение на малолетното дете на училище като ученичка в първи клас. Това обуславяло извод, че би бил неподходящ режима на лични контакти сочен от бащата и практикуван от страните преди делото и налагало определяне на подходящ режим по целесъобразност, свързана с пълноценната подготовка на учебния материал. Въззивният съд се е позовал и на необходимостта от установяване на стереотипен начин на организацията на учебната седмица на детето, както от гледна точка на организацията на ежедневния режим, така и на мястото, в което детето се подготвя за учебния процес. С първоинстанционното решение в необжалваната му част, упражняването на родителските права по отношение на детето К. е било предоставено на майката, като е бил решен и спора между страните по отношение на режима за лични отношения през ваканциите, през лятото и по време на общите и индивидуалните за детето и родителите празници. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че детето от раждането му е отглеждано основно от майката, която е полагала преките грижи за него. Отношенията между майката и детето са такива на привързаност и обич. От изготвения социален доклад, е установено, че детето има формирана устойчива емоционална и доверителна връзка с майка си, като тя разполага с подходящи битов условия за отглеждане на детето. Събраните по делото гласни доказателства /в т. ч. и пред въззивната инстанция/ сочат, че майката на детето се справя много добре с отглеждането му, проявявайки се като отговорен родител. Установено е също от събраните гласни доказателства, че връзката между бащата и детето е запазена, не е нарушена след раздялата между родителите и се развива във времето. Детето имало съхранена връзка и с родините си по бащина линия. Бащата желаел да полага грижи за детето и имал право да бъде част от живота му, а интересът на детето налагал да се гарантира пълноценен контакт и с двамата родители. Предвид тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по повдигнатите въпроси №№ 1, 2 и 3, които обобщено се свеждат до въпроса касаещ задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в съвкупност. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - изложил е собствени макар и кратки решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като е обсъдил приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, установени с Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, които са от значение за формиране на преценката за интереса на децата, родителския капацитет и режима на лични контакти с неупражняващия родителските права родител, съгласно разрешенията на задължителната и константната съдебна практика, в това число посочената от касатора. Съобразено е и обстоятелството, че според трайната практика на ВКС в производствата по дела по предявени искове за предоставяне родителски права, режим на лични контакти, и издръжка законът е възложил на съда служебно да следи за закрила на интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Това обуславя правото съдът да определи най-подходящият режим на лични контакти между детето и родителя, на когото не са предоставени родителските права, след като споразумение между родителите не е постигнато. Дейността на съда се изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги администрира, като определи как правоотношението, за което страните спорят, следва да се развива, създавайки по този начин ново правно положение между страните по гражданското правоотношение според своята преценка кое е най - целесъобразно за развитието на гражданското правоотношение съобразно уредените в закона критерии. Съдът, сезиран със спора за родителската отговорност, в т. ч. режима на лични контакти с детето, с решението си постановява това, което приема за законосъобразно и целесъобразно за регулирането на тези отношения, предвид установените по случая обстоятелства. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес. Режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Измежду обстоятелствата, които трябва да отчита съда при определяне режимът на лични отношения, са физическите, психически и емоционалните характеристики на родителите и съответните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето и на родителя; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя; поведението и на двамата родители след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му. В спора за режима на лични отношения с детето, съдът не е обвързан от предложенията на родителите, особено когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежението в отношенията им е довела до затруднена връзка с единия родител. Въззивният съд е обсъдил установените по делото обстоятелства, като е преценил, че определения месечен режим на лични контакти в най-голяма степен съответства на интересите на детето и е достатъчно разширен, за да осигури развитието на пълноценна връзка между ответника и малолетната К.. С това въззивният съд е изпълнил задълженията си при преценка на установените обстоятелства и мотивиране на акта си. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване и по поставения в изложението въпрос № 4: В случая въпросът е свързан с твърдяно от ответника в процеса, процесуално нарушение допуснато от въззивния съд, с оглед неизслушване на детето на страните и касае приложението на чл. 15 от Закона за закрила на детето, чиито норми са ясни и пълни. Съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 1 СК и при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, във всяко съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, съдът задължително изслушва детето, ако същото е навършило десет годишна възраст. Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с посочената разпоредба и съдебната практика по приложението й. Отказът за изслушване на детето в случая е мотивиран с възрастта му /под 10 г./, както и с това, че в случая предвид характера на спорните обстоятелства изявленията на детето, не биха обусловили решаващите мотиви на съда във връзка с тях. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.
Поставения въпрос №5 също не обуславя допускане до касация на въззивното решение: В практиката на ВКС се приема, че съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК при наличие на данни по делото за родителско отчуждение, съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителките права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице – психолог. Изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология, който да извърши личен преглед на детето и разговаря с родителите и другите лица, които полагат грижи за детето. Прието е, че съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото. Приетото от въззивния съд, не е в противоречие с горепосоченото разрешение, тъй отказът на съда да назначи съдебно-психологична експертиза на детето е мотивиран с липсата на данни за настъпило родителско отчуждение между детето и един от двамата му родители - не е установено майката да е негативизирала у детето образа на бащата, взето е предвид, и че детето има изградена силна емоционална връзка с бащата. Законът не съдържа и задължително изискване за назначаване на съдебно-психологични експертизи на родителите в производство при спор за родителски права. Отказът да се назначи съдебно-психологична експертиза на страните, в случая е мотивиран с обстоятелството, че родителския капацитет на двамата родители е установен. Както се посочи, с първоинстанционното решение в необжалваната му част, спорът за упражняването на родителските права по отношение на детето К. е бил решен и упражняването на правата е предоставено на майката, като е бил решен и спора между страните по отношение на режима за лични отношения през ваканциите, през лятото и по време на общите и индивидуалните за детето и родителите празници. Въззивният съд е установил емоционалната връзка на детето с всеки един от родителите, като изводите му при определяне на ежемесечния режим на лични контакти на бащата с детето, не са мотивирани нито с липса на разбиране от бащата на нуждите на детето и възможност да посреща същите, нито с това, че грижите и стила на „родителстване“ на бащата не са адекватни, съобразно потребностите на детето. Не е било установено и нежелание и отказ от страна на детето да контактува с бащата. Отделно от това, процесуално неоправдано е назначаването на поисканите експертизи, след като единствената цел на жалбоподателя е да бъде разширен седмичният режим на лични контакти между него и детето с един ден /седмичният режим на лични отношения с бащата да се провежда от четвъртък, вместо от петък/. Определеният режим е разширен в достатъчна степен, за да осигури пълноценен контакт на детето с бащата.
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване и последният формулиран въпрос. Както вече беше посочено, според установената съдебна практика мерките, с които се уреждат личните между детето и родителя, който не упражнява родителски права са винаги конкретни и се определят след анализ и оценка на всички установени по делото правнозначими обстоятелства. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с тази практика, тъй като, за да определи този режим на лични контакти между бащата и детето, е взел предвид всички факти, от значение за определяне на най-добрия интерес на детето, сред които е и предстоящото започване на училище.
Предвид изхода на делото разноски на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна по жалбата своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в размер 400 лв.
Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението в обжалваната му част.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 648/20.05.2024 г. постановено по възз. гр. д. № 91/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Б. П. А., с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Б. Д., с ЕГН [ЕГН], разноски за касационното производство в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.