Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ„П"ЕООД, и "Б"ЕООД, доначислен е ДДС по безвъзмездна доставка в полза на П. Г., както и по фактура с получател "М. Б. брег"АД. Първоинстанционният съд излага подробни мотиви и относно законосъобразността на РА относно определените данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2008 г.
Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел за установени факти, за които са събрани достатъчно доказателства без да са допуснати процесуални нарушения.
Законосъобразно решаващият съд е приел, че данъчните фактури фактури № 127/30. 09. 2008г., № 75/30. 10. 2008г. и № 93/30. 11. 2008г., издадени от „Т"ЕООД не отразяват реално осъществени облагаеми доставки и настъпило данъчно събитие, поради което не е и възникнало право на приспадане на данъчен кредит.
За този доставчик не са представени разчетно-платежни ведомости, справки за изплатени суми по граждански договори, оборотна ведомост, инвентарна книга, както и документи за собственост или наем на търговски обекти и или други документи за доказване на материална и техническа обезпеченост на дружеството за извършване на доставките, приемо-предавателни протоколи, доказателства за извършен транспорт, както и за извършени товаро-разтоварни дейности. От нито едно от представените доказателства и от счетоводните записвания при доставчика и получателя не се установява транспортирането на стоката, нейното предаване и съхранение при доставчика или получателя. ЕТ"П"ЕООД. По отношение фактурите с предмет доставка на гуми и ремонт на гуми не са събрани никакви доказателства за предаването на гумите, транспортирането им от доставчика до жалбоподателя, притежанието на гуми и персонал, който да има техническа възможност да ремонтира гуми. Разпределението на доказателствената тежест в съдебната фаза на производството е извършено правилно от решаващият съд и не е в противоречие...