Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Областния управител на област С. З. срещу решение № 249 от 27. 11. 2012 година по адм. д. № 419 / 2012 година на Административен съд С. З. с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и затова следва да бъде отменено със съответните последици.

О. Я. Г. Димитрова и М. Я. Т. не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение е отменена, като незаконосъобразна Заповед № РД - 09 - 454 / 24. 09. 2012 година на Областния управител на област С. З. и делото като преписка е върнато на административния орган за произнасяне по искане вх. № 823р/ 22. 06. 2010 година от Я. Г. Д. и М. Я. Т. при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният орган неправилно е приложил материалния закон по отношение на жалбоподателите, които са съпруга и син на репресираното лице и имат качеството на правоимащи лица, като не е съобразил разпоредбата на чл. 1 ал. 3 от Наредбата във връзка с чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица / ЗПГРРЛ /.

При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, който се споделя от настоящата инстанция.

По делото е установено, че жалбоподателите са наследници на репресираното лице Я. Т. Д., който през 1993 година по тогавашния ред, е получил обезщетение за част от срока на репресията. С искането, по...