Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция “ОУИ” – гр. П. при ЦУ на НАП, против Решение № 33 от 05. 01. 2009 год. на Пловдивският административен съд, І-во отделение, ХVІІ състав, постановено по адм. д. № 57 по описа за 2008 год. на този съд, с което Ревизионен акт № 24-00-815/12. 10. 2007 год., издаден от ТД на НАП гр. С. З., потвърден с Решение № 1087/17. 12. 2007 год. на Директора на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП – гр. П. е прогласен за нищожен в частта на отказан данъчен кредит за сумата от 231601, 27 лв. и е отменен като незаконосъобразен за отказан данъчен кредит в размер на 43386, 30 лв. От съдържанието на жалбата може да се извлече касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че наличието на АПВ за същия период не води до нищожност на РА. Позовава се на ДОПК – чл. 110, ал. 2, ал. 3; чл. 118, ал. 1 и чл. 133, ал. 1. В частта, в която е отменен РА, касаторът счита, че не е изяснена правилно фактическата обстановка, твърди се нереалност на доставките. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „А. П." ЕООД към момента с името „Р. К. П. България” ЕООД – със седалище в гр. С. З., представлявано от управителя З. Л. И. е оспорил касационната жалба чрез доводи, изложени в съдебно заседание от адв. Момчилов и в приложено по делото възражение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо „А” отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и...