Производството по делото е образувано по жалба на "ПроМобил" АД, гр. С. срещу решение № 100/18. 05. 2006 г. по преписка № КЗК-233/2005 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/. Счита обжалваното решение за незаконосъобразно и претендира от съда следното: Да се отмени решението на КЗК и да се постанови друго, с което съдът да приеме, че е налице забранено споразумение, да го освободи по реда на чл. 14 във връзка с чл. 13 ЗЗК, при условията на решение № 221/2004 г. на КЗК, според формулировката в жалбата и писмените бележки на пълномощника на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата - КЗК чрез своя представител намира жалбата за неоснователна. Заинтересованата страна

Regie Nationale Des Usines Renault S.A - Франция /Р. Ф./, чрез своите пълномощници счита жалбата за процесуално недопустима поради липса на правен интерес и алтернативно - за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата поради липсата на правен интерес на основание чл. 147 във връзка с чл. 159 АПК. При приемане жалбата за допустима я намира за неоснователна.

С определение № 11831/28. 11. 2006 г. настоящият съдебен състав е прекратил производството по делото като недопустимо поради липса на правен интерес, но тъй като прекратителното определение е отменено от касационната инстанция, е длъжен да се произнесе по същество.

При разглеждането на жалбата с оглед фирмулировката в нея съдът взе пред вид следното:

КЗК се е самосезирала на основание чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗЗК, като разглеждането й е по отношение на сключено между "Рено" Франция и " ПроМобил" АД споразумение на 04. 09. 1995 г. за внос, дистрибуция и следпродажбено обслужване, и поконкретно доколко споразумението попада под забраната на чл. 9, ал. 1 ЗЗК, неговото въздействие върху конкуренцията на съответния пазар и приложимостта на решение № 221/2004 г. на КЗК за групово освобождаване на забраната по чл. 9, ал. 1 ЗЗК...